Преди около две години, благодарение на СВО на Русия, от синия екран рЕзко изчезна всякакво споменаване на вируса. Помните ли го? Онзи вирус, който беше на всяка втора секунда, всяка графика, всяка уста, от който всички щЕхме да Омрем. Изчезна така внезапно, сякаш никога не е съществувал. Без фанфари, без обяснения, без отговорност. Останаха ни разходите, които направихме за експериментални течности, ама – карай, някои станаха по-богати. Просто новият фокус бе Украйна, щото … „демокрацията е в опасност“, „Западът срещу деспотизма“, „грантове срещу гранати“.
Две години по-късно – нов обрат. От два дни насам, Украйна вече не е интересна. Прах. Замъглена картина. Изтрит файл. На нейно място е новината – Израел срещу Иран. Ракети, щитове, „глобална заплаха“, „червени линии“, „балистична ескалация“. Дежа вю за инфантилни зрители с къса памет.
Медийният театър сменя декора бързо. Световната драма има нужда от нов злодей, нова жертва, нов спасител. Всяко чудо – за две години медиен вой. Не се учудвайте, ако утре се появи следващата „най-голяма криза на века“. Просто гледайте в екрана – там ще ви кажат какво да мислите и от кого да се страхувате.
А ако бях на мястото на Зеля, щях да съм сериозно притеснена. Не само защото светлините угасват. А защото след забравата идва нещо по-страшно – ликвидацията на новината. А с нея често изчезват и героите ѝ.
В същото време – нашата черга гори и е крайно необходимо да си разчистим къщата – ОСТАВКА на продажното, марионетно правителство, което води страната ни
към фалит.
Лилия Божкова