Меркел се завърна на мястото на… престъплението
Ако някой беше казал през 2010, 2012 или началото на 2015 г., че Ангела Меркел ще говори на събитие в Атина и ще получи толкова топли аплодисменти, щяха да го нарекат луд.
И все пак, във вчерашната дискусия с главния редактор на „Катимерини“ Алексис Папахелас по повод автобиографията си, озаглавена „Свобода“, бившата канцлерка спечели публиката със самообладанието си, с леката си самоподигравка и най-вече с това, че говореше като нормален човек.
Без явния или зле прикрит нарцисизъм на много лидери, без короните за принципи и ценности, но и без цинизма, който човек би очаквал от стоманен техник на властта, успял да бъде избран за канцлер четири пъти и да се изправи с по-голям или по-малък успех срещу Доналд Тръмп, Владимир Путин, Реджеп Тайип Ердоган, без открито да се сблъсква с тях, но и без да прибягва до ласкателства.
Ангела Меркел беше буквално бомбардирана с въпроси за гръцката криза, за начина, по който я е възприемала и се е справила с нея, без да разкрива нищо ново от написаното както в германските, така и в гръцките медии от 2009 до 2018 г. и без да отправя каквато и да е самокритика.
Дори в края на двучасовата дискусия, когато Папахелас я попита дали трябва да се извини, тя каза: Бях впечатлена от устойчивостта на гърците, те са силен народ, имаме много да научим от тях“.
Иначе бившият канцлер призна, че през 2009 г. трудно е разбирала колко голям е проблемът на Гърция, защото е била погълната от изборите и преговорите за сформиране на правителство в Германия. Тя повтори, че не съжалява, че е настояла за участието на МВФ в гръцките „спасителни“ пакети, защото, както казва, е имала повече доверие в експертизата на МВФ със суверенните фалити, отколкото в Комисията.
Тя подчерта, че независимо какво е казвал нейният финансов министър Волфганг Шойбле – което винаги е вземала предвид – самата тя никога не е била в полза на Грекзит. И се опита да обясни с прости думи, че никога не е била тази, която е вземала решенията сама.
Тя е трябвало да отговаря пред своите избиратели, пред своя парламент и, разбира се, пред – всемогъщия – Конституционен съд на Германия.
Въпреки че са отминали четири години извън политиката и тя се обявява за щастлива от това – „Не ми липсват срещите на върха, радвам се, че сега други носят отговорността“ – Меркел остава внимателна във формулировките си и убеден поддръжник на диалога с опонентите си.
Тя беше много елегантна в критиките си към гръцките премиери през годините на кризата Георгиос Папандреу, Андонис Самарас и Алексис Ципрас.
За последният тя не пропусна да изрази уважението си, десет години след референдума от 2015 г., който я е шокирал, като каза: „Това беше най-странното телефонно обаждане в политическия ми живот, когато той ми каза, че отива на референдум.“
Пред публиката на „Катимерини“, повечето от които си спомнят референдума с ужас, Меркел подчерта, че Ципрас не се е опитвал да ѝ се подиграва и, че „без значение колко големи са различията ни, и двамата искахме да намерим решение“, докато му отдава заслуга за извеждането на страната от кризата след изборите, които той спечели през есента на 2015 г..
Ако приемем, че Меркел е пенсиониран политик, който се грижи предимно за собствената си репутация, тя би трябвало да е много доволна от появата си в Атина. Докато в разгара на кризата тя беше най-мразеният политик в Гърция – втора след Шойбле – вчера тя видя да я аплодират. И не само защото беше забавна и човечна в дискусията с Папахелас.
Но най-вече защото сравнението с нейните наследници в ръководството на Германия и Европа изглежда е категорично в нейна полза.
