От библейски времена до наши дни силните на деня не се насищат с една жена
Обикновено те не са любовници или проститутки, а другото „Аз“ на крале и президенти
Оставили своя отпечатък върху историята на империи, кралства, царства и републики
Случвало се е метресите да пренасочват съдбините на цели народи към кръвопролития
Римляните виждат в Клеопатра проститутката, отклонила Цезар от правилния път
Анес Сорел е първата мутреса в историята на френските кралски семейства
Мъжете на властта имат големи отговорности и почти винаги страхотен сексуален апетит, който обичат да задоволяват открай време с няколко фаворитки, любовници и разни куртизанки. Но сред тях почти винаги има една жена – нека я наречем метреса, която е господарка на сърцето на този влиятелен държавник, който я желае, а не обикновен инструмент от свежа плът за укротяване на нагона. Вдъхващи възхищение и очарование, доста често премесени с отвращение, подобни жени са оставили своя отпечатък върху историята на империи, кралства, царства и републики. Като това е най-вече пикантен отпечатък от интриги и будоарни страсти, но понякога се е случвало метресите да пренасочват съдбините на цели народи към погроми и кръвопролития, ех, носили са им и добро.
„Веригите на брака са толкова тежки, че са необходими двама, за да ги носят, понякога и трима!“ – казва Александър Дюма, който със сигурност не е имал предвид бъдещия президент на родината му Франсоа Митеран с дълго критата извънбрачна дъщеря от метресата му Ан Пенжо. Мислел си е Дюма за героите на неговите безсмъртни романи – крале и благородници, но и за самия себе си – минавал е веднъж под венчило великият писател, но му се приписват общо 500 дами на сърцето и кревата! “Имам толкова много метреси от човеколюбие. Ако беше само една, щях да я уморя за една седмица!” – казва Дюма през смях, но думата ни бе за властелините и техните метреси.
Преди великите жени на силните на деня, каквито са примерно извечните любовници Клеопатра или Мерилин Монро, е била библейската легенда Агар. Английските, италианските и френските шарени издания, от които е събран следващият текст, сочат именно нея за първата метреса в историята на света. Според Стария завет тя е била египетската робиня на Сара – съпругата на Аврам, когото пък знаем като бащата на еврейския народ и като легендарния общ родоначалник на трите религии – юдаизъм, християнство и ислям. Та, тъй като Сара не можела да роди дете на съпруга си, тя му предложила да се съвкупява с Агар, белким го дари с мечтания наследник, а нетърпеливият да си осигури потомство Аврам, въобще не ѝ отказал.
Лека-полека Агар станала предпочитаната жена на господаря – предводител на евреите, забременяла и тогава започнала да презира господарката си Сара и да не ѝ се подчинява. Последната, шокирана от надменното ѝ отношение, се отнесла зле с нея и я изгонила от дома си, а Агар потърсила спасение в пустинята. Но там я навестил ангел, който ѝ заповядал да се върне при господарите си и да нарече сина си Исмаил, тя се подчинила и родила очаквания от вече 86-годишния Аврам наследник. Ама, години по-късно Сара, след като по Божията благодат станала плодовита, родила Исак и вече не намирала никаква полза от присъствието на Агар покрай мъжа ѝ. „Изгони тази робиня и сина ѝ!“ – казала Сара на Аврам, който побързал да се подчини. Точно така, както някъде четири хилядолетия по-късно президентът на САЩ Джон Кенеди се подчинява на жена си Жаклин и натирва безпардонно сладката блондинка Мерилин.
Следващата в хронологията на великите метреси е Клеопатра – царицата, прогонена от брат си-съпруг, която си връща престола като последна фараонка на Египет благодарение на бъдещия си любовник – римският консул и легендарен пълководец Юлий Цезар. Когато той окупира страната ѝ, знойната красавица стига до него, увита в килим, за да не я изловят пазвантите на мъжа ѝ, омагьосва го, става негова метреса и го кара да се откаже от плановете си да анексира Египет към разпрострялата се върху половината античен свят Римска империя.
Римляните обаче въобще не оценяват романтиката им, още повече, че виждат в Клеопатра проститутката, която отклонява Цезар от правилния път на защита на интересите на Империята. Това ще доведе до убийството на генералисимуса, след което избухва война между убийците на Цезар – Касий и Брут, и неговите наследници Октавиан Август и Марк Антоний. Стига се до разделянето на римския свят, като Изтокът отива при последния, който свиква в Александрия за наставления владетелите на васалните източни кралства. И Клеопатра, свикнала с величествени представяния, пристига на кораб със златна кърма и лилави платна, седнала на златен балдахин и заобиколена от екипаж, преоблечен като нимфи. Така започва страстна афера с някогашното протеже на Цезар – Марк Антоний, която ще продължи десет години. Но този съюз се възприема като заплаха за Рим и за неговия владетел Октавиан Август, който през 30 г. пр.н.е. пристига в Александрия и пленява Клеопатра. Измислено съобщение за самоубийство на кралицата стига до Марк Антоний, който изпада в отчаяние и слага край на живота си, като преди да се самоубие казва според гръцко-римския историк, есеист и философ Плеутарх следното: „О, Клеопатра, това, от което страдам, не е, че съм лишен от теб, защото ще се присъединя към теб веднага, а се топя от мъка заради това, че аз – пълководецът с такава известност, показах, че съм по-низш по храброст от една жена.“ Обладана от гордост и тъга по изгубения любовник, Клеопатра предпочита да се самоубие все още фараонка, отколкото да сложи край на живота си като пленница, и нарежда на прислужниците си да поставят отровна змия в кошница, пълна със смокини: „Намериха я мъртва – ще остави свидетелските си показания Плутарх – легнала на златно легло, облечена в царските си одежди. Една от прислужниците ѝ на име Ирас умираше в краката ѝ, другата – Хармиона, вече олюляваща се и с тежка глава, подреждаше диадемата около главата на господарката си.“
Родена около 1422 г. в семейството на дребни благородници, Анес Сорел е първата официална метреса в историята на френските кралски семейства. Тя се запознава с крал Шарл VII, докато е придворна дама на майка му Изабел Лотарингска. Шарл е крехък мъж, затворен и срамежлив, но веднага е запленен от страстта към него на Анес, която смущава моралистите от онова време. Топлата и лъчезарна млада жена установява разкошен начин на живот във френския двор и разголва женските рамене, изрязва дори първите дълбоки деколтета в дамските тоалети.
Моралната ѝ свобода се смята за скандална, но кралят, преобразен от връзката си с нея, сякаш на инат, започва да я обича още повече. Обсипва я с бижута, подарява ѝ замъка на град Лош по поречието на река Лоара, прави дори нещо без прецедент – признава официално трите им незаконни дъщери. Тяхната необикновена и нахално прелюбодейна любовна история обаче никак не се харесва на френския престолонаследник – бъдещия Луи XI, който негодува от факта, че Анес е успяла да засенчи неговата майка – кралица Мария Анжуйска. Тази враждебност е в основата на съмненията, които съществуват по повод преждевременната смърт на Анес Сорел на едва 28 години – случайна ли е тя или умишлена след отравяне с живак? А неутешимият Шарл VII, поръчал за любимата си метреса две мраморни гробници – едната, където почива нейното сърце, е в намиращото се северозападно от Париж градче Жюмиеж, където я застига смъртта, а другата с тялото ѝ е в замъка в Лош, където се е вихрила голямата ѝ любов с поредния властелин на Франция.
Първата пък легендарна метреса на Англия – Ан Болейн, е родена през 1507 г. в семейството на поземлен аристократ. С тъмната си кожа и дълга черна коса, тя се откроява от стандартите за красота на времето си и бързо си създава име във френския двор, където придружава за няколко месеца сестрата на английския крал Хенри VIII – Мери Тюдор. Последният, научавайки за изключителна красота на Ан, моли френския крал да му я върне преждевременно, за да я направи придворна дама на съпругата си – кралица Катерина Арагонска. За съжаление тя вече е неспособна да пробужда желание за секс у краля, още повече, че му е родила само дъщери и съответно не успява да предотврати пристигането в Лондон на новата конкурентка. Хенри VIII се влюбва на мига в Ан Болейн, тя му става метреса, той я обсипва със страстни писма и скъпи подаръци, които тя обаче не се колебае да му ги върне малко след избухването на страстта.
Амбициозна и взискателна жена, Ан напуска двора и заявява на краля, че повече не иска да бъде просто една негова любовница и че ако той наистина я желае, ще трябва да се ожени за нея. А подобен ход предполага Хенри VIII да се разведе с Катерина Арагонска – нещо забранено и немислимо по онова време. Но английският крал, желаейки да има син, се обръща към папа Климент VII с молба да анулира брака му с английската кралица. Но тъй като „никой не може да раздели онези, които са били съединени пред Бога“, последният категорично отказва, тогава разгневен Хенри VIII загърбва католическата религия и става глава на собствената си Англиканска църква. Естествено, че се жени за Ан Болейн, но бракът е всичко друго, но не и идиличен, като за беда се случва и светотатство – Ан ражда първо дъщеря на Хенри, а след това и двама сина, които обаче умират в ранна детска възраст. Някои вярват, че тези нещастия са наказания от Господ Бог, след като кралят се е отрича от католическата религия, създавайки си собствена църква. Неблагодарен, в края на краищата Хенри се уморява от съпругата си и за да я натири, я обвинява в магьосничество, а след това и в прелюбодеяние и дори в кръвосмешение. Ан Болейн е осъдена на смърт и е обезглавена с меч, като до последните мигове от живота си тя продължава да твърди, че е невинна и оклеветена от ревнивата съпруга на брат ѝ Джордж – Джейн Паркър. Преди да умре, Джейн признава, че била излъгала, когато обвинила пред съдия мъжа си и кралица Ан в кръвосмешение…
Дори и днес в Мексико името Малинче е символ на предателство, то олицетворява онези жени, които предпочитат чужденците пред мъжете от собствената си страна. Името е всъщност испанска изопачена дума от местен диалект, която означава „почтен пленник“, а негова първа носителка е млада жена – индианка, родена около 1499 г. и изиграла ключова роля в завоюването на Мексико от Испания.
Знойната девойка, известна като Малинче, се среща с прочутия конкистадор Ернан Кортес в деня, в който тя е продадена на испанците от маите заедно с около двадесетима други роби. Алчен за злато и власт, Кортес, освен че я прави своя метреса, я използва и като преводач – тя му помага да контактува с местното население. Но нейната обаятелна личност, интелигентност и красота помагат на Кортес да разбира, манипулира и побеждава различните индиански племена, които се съпротивляват на завоевателните му напъни. Метресата освен това осуетява заговор срещу него, като се твърди, че Малинче стои и зад първото голямо клане, наредено от конкистадора – 3000 индианци са убити само за няколко часа от испанските войници. Въоръжен с власт и самодоволен, Кортес обаче не се колебае да изостави любимата си по пътя към нарочения за завладяване Хондурас, тя се поболява от тъга и умира. Но, зарязвайки я, вироглавецът се лишава от късмета си – окупирането на Хондурас се проваля, той е опозорен в Испания и е лишен от земите си в Мексико. Така Кортес прекара последните години от живота си сам и огорчен, мечтаейки за един въображаем свят, чиято алегория завинаги ще остане прекрасната индианка Малинче.
Автор: Румен Михайлов
trud.bg