Щом критерий за литература е Г. Господинов е нормално да бъдат изучавани Бешлийска и Ефтимова. Критерий за успял човек в изкуството е този, който вади в Америка малко българско знаменце от горния си джоб – как напомня това на: "Аз Булгар, Булгар"… Ние нямаме ценностна система. Ценностната система е цената на парното, тока и доматИто, а не се измерва в естетически категории… Когато медията определя стойността на едно литературно произведение, а не Светлозар Игов, Тончо Жечев, Здравко Петров, то иде реч не за изкуство, а за продукт. Медиите се пълнят с "атрактивни" писатели и художници… Няма ги Кеворк, Тома и Дмитри, които знаеха кого канят… С малки изключения. Малцина от "водещите" журналисти са чели произведенията на интервюираните. Останалите дори не знаят в каква сфера на изкуството са гостите в студиото. Изключение прави БНТ, където има слот за култура, но са принудени, притиснати от другите медии, да канят медийни продукти със съмнителни качества. Пърформънсът взима връх и е с предимство, въпреки че не познавам колекционер да си сложи в хола инсталация, представяйки я за визуално изкуство. Или пък да си закупи инсталация с човек, покрит със салами.
Всъщност, единственият пърформънс в световното изкуство, останал няколко хилядолетия, е на Диоген – обръсната наполовина глава, престой в бъчвата и търсене на Човек със запален фенер посред бял ден. Все по-често в книжарници и киносалони се чува гласът на читатели и зрители: "Ама, защо ни пробутват Г.Г., З.Е., й.е. и толкова ли няма днешен Вазов, Талев, Хайтов, Радичков?…" А Димитър Димов го подмениха с дъщеря му… Последните обаче писаха в една друга среда. Тяхната ценностна система се оформяше не от себеподобни, а от д-р Кръстев, Мутафов, Игов, Жечев… Вярно, те живееха и работеха във време на цензура, но сега също има цензура. Все по-често се чуват гласове против "Отворено общество", което налага друга ценностна система. А Съобразяването с тази ценностна система те изкарва напред. Свободомислещите – колкото и странно да е, в днешната "свободна България" все още има мечтатели за свобода – имат право на мълчание. Да. В България свободомислещият винаги е имал право на мълчание… Не иде реч само за "Отворено общество"… Има различни брандове, програми… Скоро един младеж на премиера на негова книга (Иван Димитров) разказваше как написал нещо, специално за проект на Министерството на културата и как му дали 2 000 лева.
Опитах се да му обясня, че това е поставяне в зависимост. Че това го имаше преди 1989 г. и се наричаше "контрактация". И бе начин да се запушат устата на много талантливи писатели, които заминаха да пишат за Републиката на младостта "Странджа-Сакар", но никога не се върнаха в литературата… БКП сключваше договори, Окръжните комитети, СБП… За ненаписани произведения. Останалите останаха без контрактации – някои дори останаха в литературата – Борис Христов, Виктор Пасков, Златомир Златанов, Бойко Ламбовски, Румен Денев, Константин Павлов, Иван Радоев и Радой Ралин… А защо не и пишещият тези редове Христо Стоянов… Ние останахме независими, защото разбрахме, че "Отворено общество" е новото ЦК на БКП в културата. Достатъчно е да кажеш, че имаш намерение да "сътвориш" нещо и вече те произвеждат в писател. Преди време един писател, или поет, се измерваше не по наградите, а по НЕнаградите. НЕнаградата е зов за свобода. Доказателство, че читателят в твоята книга ще поеме глътка свобода. Малцина се отказаха от награди – ще изкарам някои на "бис". Като Борис Христов и Константин Павлов, Иван Радоев и Радой Ралин… И, толкоз… Най-добрата среда за е читателската среда. Но не медийно манипулираната среда. Не средата на З.Е., Г.Г., й.е., Т.Д… А средата на НЕнаградените. Ако трябва да сме точни – неВЪЗНАГРАДЕНИТЕ за своето послушание…
Христо СТОЯНОВ