Седя си сутринта и се помайвам като всеки дрът кукундрел и чакам да се раздени, пък белким свърша работа за пет пари.
Докато се мая реших да се поразходя из телевизиите и да видя що я свършихме през изминалата седмица?
И изведнъж налитам на някаква "мъдра" реч на кого мислите!
На Баце бе, на Баце!
Понаучил се е да не говори с оня си банкянсли фалцет, дето се е карал на прасето когато му е сипвал помията с кофата, събирана от столовете.
Рекох, чакай да се заслушам какво каканиже, пък може и да каже нещо ново, научено от Запада.
Ядец!
Баце захвана да прикаже, че някакви германци щели да вложат тук е-д-и-н милиард, ама не каза какво, лева ли или евро, да им правим барут и петнадесет сантима и половина снарядчета за пушкалата им.
Отнесох се пак у размисли и си пропомних преди има-няма десетина години как пак Баце с ентусиазъм обясни как са направили "бижутата" на икономиката ни, пък то се оказаха едно-две цехчета за фарчета, мигачета, чистачки и уплътненийца за уж големи автомобилни концерни.
Пък се попитах дали още работят тези "бижута" на титаничната банкянска мисъл?
Сега Баце по-кротичко ни обяснява не за технологията, а за милиардчето, което щяло да дойде и лигите му закапаха, при тази му мечта.
Че той като чуе за далавера и става много прагматичен.
Замислих се още повече от къде ще намери още хиляда работници, кадри изобщо за този задаващ се фарс, кой ще сее памук, като суровина за изработка на този барут(до колкото слушам други спецове и такъв трябвало за изработката му)?
Кой ще го бере и преработва?
Може би ще хванат нас, пенсионерите, да го дообираме след комбайните , после да го чепкаме на магани и там, на къра, ще ни дават пенЦийките?
Не е като да не сме го правили.
Втози ред на мисли се сетих за оня виц за полу-проводниците и целите проводници на Тато в Ботевград… "и деца ще ви направиме"!
Олекна ми!
Викам си:
"Ейй, това е да си голям държавник! Банкянски"! И се сетих, че Баце беше чирак при Тато, макар да го играеше пазвантин.
Успокоих се! Надежда има, макар и тя като мерака да умира последна.
И изведнъж на кадро се появи Урсулата с усмивка от тридесет и три зъба и две сливици за гарнитура, изтупваща остатъците от трънаците, през които я прекараха да не я пресрещне "народната ни любоф".
И Баце като я нападна…мале, на оная очите й замязаха на 'оремашки кифтета.
Викам си:
"Нищо не е забравено и нищо не се е променило"!
И ми изплуваха едни кадри пред очите от недалечното му царуване.
Как по същия начин мачкотеше леля си Меркелана, която по-късно показа мераци за нещо азиатско, за друго едно мачкотене на онази американска кючекиня-посланик, за едно ганьовско ръкостискане с Тръмп, което ни струва цели три милиарда.
Поизчервих се малко когато се сетих за Берлускони, когато му мереше гърба с педя и за онова забравено, многозначително възклицание на бабиния Макрон във Варна: "Бойкооо…"!
И тъкмо се унасям в розовите мечти и ме връхлетя един жилещ въпрос:
"Тоя като какъв се мъдри в Сопот? Министър ли? Цар ли"?!
Не можах да си отговоря.
Да ставам, че работа ме чака, а конушмака пак ще си го проведем.
Може да е там, в кръчмата, на юзче ракия, взето на версия и цигарения дим за фон на постигнатото от нас през двадесет и първия век.
Енчо Иванов
