Мистерията на Торинската плащаница

Според преданието Йосиф от Ариматея увил в ленено платнище тялото на Исус Христос след неговото разпятие.

Историческите извори свидетелстват, че поне до ранното Средновековие плащаницата се е съхранявала в Йерусалим, но след това следите й се губят.
През XIV век в Троа се появява плащаница, която сякаш носи негативния отпечатък на разпнат мъж, за когото се вярва, че е Иисус Христос.

Днес тази плащаница се съхранява в катедралата „Св. Йоан Кръстител“ в Торино, но автентичността й продължава да е предмет на спорове и бурни научни дебати.
В епохата на Новия завет преди погребението тялото било измивано и обмазвано, след което било повивано в платно. Този саван най-често се състоял от ленени или памучни ивици, които лесно се увивали около тялото. Обикновено ивиците били нарязвани на не по-малко от три, а най-често на седем части, сред които и sudarium – специално парче за главата.

Също така е възможно тялото на Исус да е било повито в един голям ленен саван.
Евангелията не дават ясни сведения:Марко говори за „плащаница” (Марко 15: 46), докато при Йоан става дума за „повивки” (Йоан 20: 6).

Има ли библейски доказателства за автентичността на плащаницата? Не.

Да разгледаме три нейни характеристики, които не са съвместими със записаното в Библията.

  1. Плащаницата е парче плат с размери 4,42 на 1,13 метра, към което по дължина е пришита лента, широка 8 сантиметра.

    Какво казва Библията: Мъртвото тяло на Исус не било увито в едно платно, а в множество ленти от плат. Главата му била увита в отделно парче плат. Библията казва, че след като Исус бил възкресен, един от апостолите влязъл в празната гробница и „видял погребалните превръзки на земята“. Тя добавя: „Платното, с което беше увита главата на Исус, … не беше заедно с превръзките, а навито отделно, на друго място.“ (Йоан 20:6, 7)

  2. Плащаницата има петна, които се считат за остатъци от кръв от неизмито човешко тяло.

    Какво казва Библията: Когато Исус умрял, учениците подготвили тялото му за погребение „според юдейския обичай“. (Йоан 19:39-42) Този обичай включвал измиване на тялото и намазване с благоуханни масла. (Матей 26:12; Деяния 9:37) Следователно учениците на Исус несъмнено измили тялото му, преди да го обвият с превръзките.

  3. Плащаницата носи образа на мъж, „който е бил положен по дължината на едната ѝ половина, докато другата половина е била прегъната откъм главата, за да покрие цялата предна част на тялото“. („Британска енциклопедия“)

    Какво казва Библията: Учениците на Исус обсъждали смъртта му, празната гробница и разказите на жените, „видели нещо свръхестествено — ангели, които казали, че той е жив“. (Лука 24:15-24) Ако плащаницата е била в гробницата на Исус, неговите ученици без съмнение са щели да говорят за нея и за изображенията върху нея. Библията обаче не споменава нищо такова.

През 2000 г. британският археолог Шимон Гибсън открил неотваряна гробница от I в. в долината Хином. Като се промушил през тесния входен отвор, той се озовал в типична скална гробница от Римския период. В една от нишите имало тяло с все още съхранен кичур коса. Било повито в почернял от времето саван, чието радиовъглеродно датиране показало първата половина на I век.

От векове бушува дебат дали Торинската плащаница всъщност е оригиналната погребална плащаница на Исус Христос след разпятието му преди около 2000 години. Докато мнозина вярват, че този сакрален предмет е автентичен, други го отхвърлят като средновековен фалшификат.
Един от най-изследваните артефакти в историята е очаровал учените отчасти поради дебата за истинската му възраст, но най-вече заради необяснимото изображение на разпнат мъж, което изглежда е отпечатано върху парчето плат. Бяха обнародвани резултатите от сравнително ново разследване на възрастта на плащаницата. Те съдържат убедителни доказателства, че тя наистина датира от времето на Исус Христос.
Историята

Плащеницата е ленено платно с размери 4,3 на 1,2 метра, наричано още Светата плащаница. Върху плата има блед силует на мъж. Мнозина вярват, че това е изображение на Исус Христос след неговата екзекуция и гледат на тъканта като на важна религиозна реликва.
Първият запис за плащаницата е през 1354 г., когато платът е открит в средновековна Франция. Платното е дадено на дякон в църквата в Лирей от рицар на име Жофроа дьо Шарни, който твърдял, че това е плащеницата, която е била увита около Исус след разпъването му. Няма данни откъде и как де Шарни се е сдобил с реликвата.
През 1389 г. обаче епископът на Троа, Пиер д’Арси, заклеймява откритието като фалшификат. Според епископа, един художник му признал, че е автор на фалшификацията. Висшият църковен служител писал на папа Климент VII, за да отрече той автентичността на парчето плат и да изобличи мошеника. Отговорът на папата бил да се обяви плащаницата за създадена от човека религиозна икона, а не за реликва. Климент разрешил на църквата в Лирей да продължи да я показва на вярващите.
През 1453 г. става ясно, че Дом Савоя, италианска кралска династия, се е сдобила с реликвата и я преместила в параклис в Шамбери (сега част от Франция), където тя била повредена при пожар през 1532 г. Хората от Дом Савоя я преместили до тяхната столица Торино, Италия, през 1578 г.
Дебатът за автентичността на плащаницата бушува оттогава. В края на 20-ти век учените откриват цветен прашец върху влакната на плата, който съответствал на цветния прашец, открит в Йерусалим. Това мнение се налага от ботаника Авиноам Данин през 1999 г.
През последните четири века плащаницата е в катедралата „Свети Йоан Кръстител“ в Торино.
Как се е получил силуетът

От десетилетия учените се опитват да разберат как се е получил специфичният отпечатък върху платното. Все още няма окончателен отговор на този въпрос, но теориите са много.
През 1978 г. международен екип от експерти заключава, че изображението не е картина, защото не са открити никакви остатъци от боя или пигмент.
Реймънд Роджърс от Националната лаборатория в Лос Аламос в Ню Мексико предположи през 2002 г., че изображението може да се е образувало в резултат на химическа реакция между тъканта и тялото, увито в нея.
През 2014 г. излиза научна версия, че изображението е направено върху плащеницата от радиация след земетресение.
Петната от кръв върху плащаницата са тествани и е установено, че са кръвна група AB, според изследователска статия от екип от Испанския център по синдонология, публикувана през 2015 г.
Новите разработки

Последното проучване е проведено от италианския учен Либерато де Каро, който започнал работа по проекта през 2019 г. и публикува откритията си в списание Heritage през 2022 г. Но резултатите от него излизат на бял свят едва сега.
Де Каро и неговият екип от Института по кристалография в Бари, Италия, част от Националния изследователски съвет, използвали техника, известна като широкоъгълно разсейване на рентгенови лъчи, за да анализират тъканта.
„Експерименталните резултати са съвместими с хипотезата, че Торинската плащаница е реликва на 2000 години“, се казва в проучването.
Тази хипотеза обаче противоречи на изследването от 1989 г., когато учените се опитаха да определят възрастта на плащеницата с помощта на радиовъглеродно датиране и изчислиха, че плащеницата датира между 1260 и 1390 г. сл. Хр., което поставя под съмнение автентичността на артефакта.

https://epicenter.bg/

Related posts

Как Тръмп прецака Сорос с 1 милиард долара

ИПБ: АПИ са си раздали над 2,2 млн. лв. бонуси за добре свършена работа

Какво би станало, ако Путин бъде арестуван на американска територия? Въпроси, които тревожат света

Този уебсайт използва бисквитки, за да подобри вашето изживяване. Ще приемем, че сте съгласни с това, но можете да се откажете, ако желаете. Прочети повече