Няма как феновете на Президента Румен Радев да не се отдръпнат и да не се разочароват жестоко от неговото поведение и дела. Или по-скоро бездействия. Аз се разочаровах доста рано, още когато си прибра юмрука и влезе в договорки. И по негов почин и защита във властта влязоха Кирил Петков и Асен Василев.
Помня зеленият сертификат и как всички, които искаха да го подкрепят втори мандат в инициативен комитет, трябваше да са с маски и сертификати. Тогава аз го отписах окончателно.
Но да разгледаме бездействията му сега:
– Той не може насрочи национален референдум без решение на Народното събрание, но МОЖЕ ДА ВНЕСЕ ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ТАКЪВ РЕФЕРЕНДУМ;
– Той не може да замести решението на Народното събрание, но можеше с думи да подкрепи предложението на Възраждане в Народното събрание и да отправи изявление до нацията.
– Той не може да запази лева, но може да каже мнение, което да е съобразено с огромното мнозинство българи, които не искаме еврото.
– Той може да изкаже позиция относно изявленията на разни евроатлантически фигури в ЕС относно бъдещето на Европа, война с Русия.
– Той не отиде на парада на 9 май преди години. Оправда се, че няма покана. От друга страна, ако искаше, покана щеше да има. Но не искаше. И затова и не отиде, а отиде на някакъв форум, организиран от жената на Соломон Паси.
– Тази година също няма да отиде на парада в Москва. А и там доста е дикредитиран с нелепите инициативи Три морета и други подобни.
– При тази ширеща се корупция, некадърност, срамно поведение и липса на морал сред политиците, той не казва нищо. А в началото на първия мандат как казваше….
Ще си направи партия. Ще се опита да запази властови позиции. Проблемът е друг – той беше президентът на народа, когато излезе с вдигнат юмрук. И стана президентът на статуквото, когато прибра юмрука и влезе в договорки зад гърба на народа си.
Тотал щета. От мен – толкова. Дори ми е омерзително да пиша. Защото Плевналиев си го знаехме, никой не е имал очаквания към него или изисквания. Но на Радев се надявахме. Големите убити надежди.
Във властта няма нито един човек, който да се бори и който да може нещо да направи. Всички са статукво. И ни играят циркове.
Елена Гунчева-Гривова
