И понеже тези дни, след отказа ми от награда "варна" съм на тази вълна се опитвам да си изясня "статута" на държавната награда. Би било повърхностно да се каже, че с тези награди държавата си измива ръцете заради "абдикирането" й от културата. тези, които буквално "драпат" за подобно признание, са тези, които смятат себе си за сапун – без да се замислят, че Държавата ги е превърнала преди това в сапун – и така тя добива след подобно хигиенизиране един приличен вид като след неделня баня. И никой не се замисля, че сапунът свършва от често триене и дори спомен от миризмата не остава.
Държавата през това време вари в котела следващата партида, която ще нареже с конец на калъпи. Някои от калъпите ще бъдат ароматизирани, други ще напомнят за автентичност. Някои калъпи ще носят аромат на зюмбюл и лалета с етикет: "24 май", други на карамфили с етикет: "3 март", трети ще бъдат с аромата на градинка пред селското читалище с етикет: "1 ноември". И всичко това става с предварителен договор за робство. В договора с големи букви е записана най-важната клауза: "ТИ ЩЕ МЪЛЧИШ ЕДНА ГОДИНА, А НИЕ ЩЕ ТИ ДАДЕМ ПРИ ВРЪЧВАНЕТО НА НАГРАДАТА ДА БЛАГОДАРИШ ОТ МИКРОФОНА НА РОДИТЕЛИТЕ СИ"…
Така договорът за робство е сключен. И всяка награда те стопява в ръцете на държавата и от сапуна не остава дори спомен за миризмата, за която си бил подготвен.
Христо Стоянов
https://hristostoianov.blogspot.com/