Защо Турция дръпна напоследък толкова много и в традиционния, че и в здравния туризъм, и с авиолиниите си, при положение, че допреди 30-40 години медицинските им кадри или идваха от България, или следваха у нас, нито имаха нашата балнео-спа база, природни дадености, традиции в тази област? Да не говорим, че когато БГА Балкан летеше до 5 континента, Тюркиш Хава Йолари имаше 5 линии на кръст.
Вярно, направиха майсторска ПР стратегия на национално, на областно, че и на общинско ниво, в световен мащаб. И то не кампанийно, а вече почти 20 години целенасочено. Но не е само това – използваха всеки един техен симпатизант, всяка една звезда, посетила страната им, за да я превърнат в приятел и амбасадор.
Българите едва ли подозираме нашата малка държавица колко много означава за огромно количество чужденци!
Стотици хиляди, все още работно активни и на значими позиции хора от цял свят, са се учили, работили, гостували в България, и пазят скъпи спомени за хората, за храната, културата, и гостоприемството, че и за Асамблеята „Знаме на мира“.
Преди време, докато чаках 11 часа на летището в Дортмунд закъснял полет за София, се запознах със семейството на заместник министъра на външната търговия на Виетнам. Той и съпругата му са завършили „Карл Маркс“ и ВИНС-а, както се изразиха, през 1989, родили си детенце в Стара Загора по време на стажа. Сега идваха с българско роденото „дете“, гаджето му, 2 виетнамско по-късно родени деца и тяхната братовчедка, да покажат на домочадието къде са живели на младини. Децата не престанаха да говорят за България, какви череши щели да ядат, как щели да берат плодове в Студентски град, както са правели родителите им едно време… Понамачках им очакванията, че черешите отдавна ги берокрадат и то само римляните, а за да ги ядат, трябва да се бръкнат в джоба с една месечна виетнамска заплата. В Студенстки град днес могат да си наберат само проститутки и наркотик, и отдавна не е студентски, но най-много им гръмнаха илюзиите нашите имиграционни – не ги пуснаха да се качат на самолета за Бг да не би да имигрирали, имали Шенгенска, но не и Бг виза…. Ядосах се и грабнах телефона от ръката на наземната стюардеса, която говореше с нашия имиграционен служител. Зададох му логичен въпрос, „колко случаи имате на хора от трети страни, имигрирали от Германия в България?“. Господинът онемя – явно никой не го беше питал това? Аз поясних, „какъв е рискът министър от Виетнам да дойде до Европа, да се размотава из Париж, Рим, БарЦелона и половин Германия, един месец и след това да имигрира в България?“. Въпреки, че нямало риск и че посещението на един виетнамски министър, милеещ за България, и още 5 млади хора, част от бъдещия елит на Виетнам, любопитни, и позитивни, жадни да опознаят страната ни, потенциални посланици на малкото, което е останало като национална гордост, нямало да предизвика имигрантска криза, им отказаха достъп.
Един такъв държавен чиновник не мисли логично, не мисли патриотично и включва тази функция, въобще, само когато мерне лична изгода.
Днес, висшите функционери, с помощта на същите тези чиновници, за които е огромна опасност да пуснат за 5 дни на българска територия един преуспял чужденец, милеещ за България повече от самите тях, при положение, че хиляди орки спокойно равапасват необезпокоявани от Капитан Андреево до Калотина, ни взеха и последния белег на държавността – националната ни валута, убиха българския ЛЪВ!
Не забравяйте утре, когато същият този „елит“ ни набута във войната и призове децата на България да защитават държавата, за какво точно ще се бием? Кой от белезите на държавността ни е оставен, че да си дадем кръвта – общ език ли (заслушайте се в речта на младите и медиите! Стриймвам, хейтвам, иницирам, валидирам…); обща територия ли (разграбена от чужди корпорации, изкормена от фотоволтаици и перки, окупирана от чужда армия – нещо, което дори и по времето на Соца не беше правено); национална армия ли (това дори няма да го коментирам); собствена култура ли (тоалетната литература на един господинов халтурник ще ви вдъхнови ли като един Вазов, че да „грабнем телата на мъртвите, когато патроните свършат и с тях да громим врага“?); социалната грижа за уязвимите членове на обществото ли (събираме капачки, за да лекуваме децата на България, а старците ни ги държат вързани, гладни и напикани с години, докато умрат. Докторите ни лекуват с ненужни и убийстнени операции, защото системата ги превърна от лекари в търговци и дилъри.); общата ни религия (йезуити посланици, вартоломееви фарисеи, чрез нашенските им слуги, посегнаха с мръсните си ръце към най-чистото, което съхрани 500 години българския дух – нашата чиста, Православна вяра!); националната ни валута ли – българският Лев (който устоя безброй войни, 3 национални катастрофи, няколко световни икономически кризи, хаоса на 90-те)!
Това е най-дългото изречение, което съм писала, но, спомнете си за него утре, когато ни призоват на фронта или да изпратите децата си да умират заради родината! За коя точно България ще искат от нас да убиваме?
Взеха ни всичко, но ограбвайки ни и ни освободиха. Направиха ни свободни от задължението да милеем, да умираме, да живеем за "българията", която те създадоха или по-точно – унищожиха.
Напомнете им го утре, когато войната избухне и им връчете пушките те да се бият!
Мария Нордел