НАЙ-ВАЖНОТО Е ПРИВЛИЧАНЕ НА ВНИМАНИЕ
Наблюдавайки целият така наречен преход, се изумявам от едно явление, което се засилва все повече. Българите – едно време хора скромни, трудолюбиви и гостоприемни, се превърнаха в карикатура на себе си. Ако кажем, че сега голяма част от населението е като Бай Ганьо, означава жестоко да подценим ситуацията. То не бяха тунингования, пластични операции, „новини“ коя с кого спала и зарязала, кой с кого се развел, кой си направил татуировка не знам къде си. И това е от горе до долу в обществото. От уж ВИП-овете, до дребният селски тарикат, който се опитва да „блесне“ с нещо, па макар и с татуировка на Ботев и Левски на прасците.
Всички живеят, все едно ги чака заточение вдън гори тилилейски, където няма да има други хора и ще бъде неистова скука. То не бяха МОЛ-ове, атракциони, хобита, бънджита, АТВ-та, банани в морето, парашути. Като пощурели. Вчера едно осемгодишно дете падна от парашут, защото въжето се скъсало. А майката явно дори не е била в състояние да прецени, че подобни атракциони не са за малки деца. Заради едното селфи и хвалби много млади хора загубиха живота си.
С какво искате да впечатлите? С татуировки, нови сиси или джуки? С това каква кола карате? Колко къщи имате? С какви уж маркови дрешки сте се барнали, нищо, че приличате на одран папагал? С нелепи екстеншъни и татуировки по тялото? Окичени с ланци и бижута? Да се тагнете от вървежно заведение? За да може поне за кратко дребната ви мижава душица да си помисли, че на някого му пука за вас?
По мое време впечатлението беше от образование, работа, успехи в професията, на олимпиади, в състезания. Хайде избройте ми трима свои познати, които са постигнали сериозни успехи в професията си и три плеймейтки. Май ще се затрудните за първото. Известни защото са известни. Това са ни ВИП-овете. Следвани от тълпи изкукуригали фенове.
И на фона на всичко това, ми говорите за бъдеще на България? И гледаме патриоти с татуировки на Левски, гащи в цветовете на българското знаме и пиар експерти по патриотизъм. Не разбирате ли, че докато ние не се променим като народ, съдбата ни ще става все по-жестока и неизбежна?
Елена Гунчева-Гривова
