Невъобразимо клане в Сирия – 1000 загинали и 80 000 разселени за 7 дни – Хладнокръвни масови екзекуции на християни
Сирия, страна, която е в центъра на военни конфликти и геополитически сътресения повече от 10 години, преживява отново един от най-кървавите епизоди в съвременната си история в провинция Суейда.
Регионът, традиционно бастион на друзското малцинство с присъствие на християнско население, се превръща в бойно поле между джихадистки правителствени сили, ислямистки бойци и външни фактори като Израел и Съединените щати.
Само за една седмица броят на жертвите надхвърли 940, като десетки хиляди напуснаха домовете си в ужас от насилие.
Този епизод не е просто още един акт в драмата на сирийската криза.
Това е отражение на по-широкия колапс на държавата, фрагментацията на обществото и неспособността на международната общност да се намеси ефективно.
Числата са безмилостни: повече от 940 загинали, включително 262 цивилни друзи и 182 души, екзекутирани на място. Повече от 80 000 цивилни са избягали от провинция Суейда за броени дни.
Повечето живеят без достъп до основни стоки – електричество, чиста вода, медицински грижи.
Болниците са разрушени или не могат да се справят с големия брой ранени.
Хуманитарни организации записват свидетелства за масови екзекуции, мъчения, селективно нападение срещу малцинствата и военни престъпления.
Сърцераздирателно, отец Тони Бутрос, представител на Гръцко-католическата църква в Суейда, Сирия, отправя апел към международната общност да спаси християните и друзите от ислямистки геноцид.
Свейда е крепост на друзите, малка, но исторически устойчива религиозна общност.
Присъствието на бойци от ХТШ (Хаят Тахрир аш-Шам) – с исторически връзки с Ал Кайда и ИДИЛ – сигнализира за активни усилия за елиминиране на несунитските общности.
Насилието не е едностранчиво: друзските бойци са обвинени в екзекуция на сунитски бедуини в конфликт, който бързо придобива характера на етнорелигиозно отмъщение.
Сирия сякаш се плъзга към логиката на „всички срещу всички“, където идентичностите се превръщат в оръжия, а цивилните – в жертви.
Войната в Сирия отдавна е нещо повече от гражданска война.
Наличието на външни сили с различни интереси и стратегии превръща всяка вътрешна криза в част от по-широк геополитически пъзел.
Израелските военновъздушни сили атакуваха позиции на сирийското правителство с официалното оправдание за подкрепа на друзите, докато политическите анализатори говорят за политика на дестабилизация чрез укрепване на регионалните малцинства.
Позицията на САЩ е противоречива: макар че изглежда подкрепят решения за стабилност, последните снимки на президента Доналд Тръмп с лидера на ХТШ повдигат въпроси дали целта е да се наследи Асад или да се възпроизведе нестабилност.
Настоящата криза разкрива, че Сирия, дори след поражението на ИДИЛ и предполагаемото „възстановяване“, остава държава призрак.
Правителството на самопровъзгласилия се джихадистки президент Ал-Шараа няма политическата легитимност или военната мощ, за да гарантира единство и сигурност.
Обявяването на прекратяване на огъня няма практическо приложение.
Вместо мир, страната възпроизвежда насилие, потисничество на малцинствата, етническо прочистване и зависимост от чужди сили.
Ситуацията в Суейда е много повече от локален конфликт. Тя е доказателство, че Сирия като национална държава по същество се е разпаднала.
Етнорелигиозните линии са се превърнали в кръвни линии и външни сили продължават да експлоатират драмата на един народ за собствените си геополитически интереси.
Международната общност – независимо дали от безразличие или от целесъобразност – мълчи.
Кризата в Суейда, ако не бъде решена със смели дипломатически и хуманитарни стъпки, може да отбележи началото на нова фаза на нестабилност в Близкия изток – но и края на всяка надежда за наистина обединена и мирна Сирия.
През юни 2025 г. самоубийствен бомбен атентат срещу гръцка православна църква в предградието Дуейла (Дамаск) уби най-малко 22–25 души и рани десетки по време на служба.
Деянието е приписано на ИДИЛ или свързан с нея екстремистки елемент.
Тази атака се смята за най-смъртоносната срещу християни след свалянето на режима на Асад.
Според независими организации, повече от 1000 алауити и християни са били убити в сблъсъци с контролирани от правителството организации под егидата на Тахрир Ал – Шам, главно в крайбрежните райони.
Доклади говорят за екзекуции, арести и етно-религиозно прочистване.
Гръцки евродепутат твърди, че общо до 7000 християни и алауити са били убити или експулсирани през първото тримесечие на 2025 г..
Според доклад на USCIRF, подкрепяни от HTS бойци са извършвали целенасочени атаки, изтезания и грабежи на християнски домове.
Има и съобщения за „разпити от врата на врата“ и дребномащабни екзекуции срещу малцинства.
В долината Уади ал Насара християнските селяни са се сблъсквали с отвличания, малтретиране, оскверняване на свещени места (напр. преобръщане на кръстове), използване на сълзотворен газ в църквите и сплашване до предаване на оръжия с фалшиви гаранции за безопасност.
В Триполи и Дамаск са създадени милиционерски организации като „Орлите на Антиохия“, за да защитават християнските райони от нападения, оскверняване на църкви или кражби.
Въпреки комуникацията си с настоящите власти на ХТШ, те остават несигурни поради по-широкообхватното състояние на беззаконие.
Общността се е свила драстично – от приблизително 1,5 милиона преди войната до едва ~300–500 хиляди днес – като мнозина го описват като съвременен геноцид или чистка.
Църковните лидери осъждат липсата на реакция от страна на правителството и отбелязват, че „безнаказаността е станала системна“.
Случаите на насилие срещу християнските общности са се увеличили драстично, откакто ХТШ и джихадисткият президент Ахмед Ал Шараа взеха властта.
Извънсъдебните екзекуции, отвличанията, оскверняването и целенасочените атаки създават среда на постоянен страх за християните.
Религиозният характер на насилието показва не само социално напрежение, но и дълбока политическа стратегия за маргинализиране на малцинствата.
Международната общност, въпреки призивите на организации и религиозни лидери, не е предприела съществени мерки за защита или за независимо разследване.