Иран пламна и гори. Пламна и гори и Израел.
Войните по света станаха като добро утро. Върнахме се векове и хилядолетия назад, в които мускулът и желязото властват над мозъка и цветята. Макар че в двайсет и първи век мозъкът се превърна в мускул, в юмрук, в нокти и в атомни бомби. Представяте ли си – в мозъците ни вече не се въртят стихове, а атомни бомби.
Нетаняху прави каквото си иска. Нетаняху е господарят на света. Путин пред него ряпа да яде. Ряпа да яде Ким Чен Ун, ряпа да яде Си Дзи Пин.
Израел има атомни бомби и ракети, чувал съм, че атомното им оръжие може да поразява на пет хиляди километра от Израел, но никой около тях не може да има такова оръжие.
Срещу Путин реве целият Запад. И помага на Украйна, без да спира, ден и нощ. И колкото повече помагаме, толкова повече Украйна загива.
Иран обаче не може да изпраща дронове на Русия. Не може да има ядрена програма. Не може да има аятолах начело. Иран може да има само това, което му кажат другите – разбирайте Нетаняху и САЩ.
Пред очите ни беше извършен най-големият геноцид на двайсет и първи век – жива душа не остана в Газа. Газа се превърна в огромен крематориум, в най-големия концлагер на света. И светът си трае, и най-много с половин уста прави някакви забележки на Нетаняху. Да се готви за още по-голям концлагер Украйна.
Едно от най-ужасяващите неща е, че Нетаняху и режимът му убиват своите противници, както си спят по къщите. Убиват военни, учени, убиват всеки, който им мъти водата.
И сега представяте ли си – САЩ ги били спрели да не убият религиозния водач на Иран.
В какъв свят живеем, дами и господа… И как още изобщо сме живи?
Най-страшният и жесток човек на света бил Ким Чен Ун – от Северна Корея. Преди беше баща му, по-преди – дядо му.
Най-страшният диктатор, но не запали нито една война. А най-големите миротворци изгориха Югославия, Сирия, Либия, Ирак, Ливан, Газа, сега горят Иран.
Такива миротворци харесвам най-много. Дето пръскат огън и жупел навсякъде, където минат, но крещят като бесни за човешки права на други хора и на други народи.
Това даже не е лицемерие – това е гаврата на силния и с живота на другите, и с истината, и с думите изобщо.
И как всички повтаряме като папагали това, което ни казват да повтаряме. Как се нагаждаме на секундата и как гледаме да ни забележат.
Значи е правилно атомно оръжие да има Украйна, но не е правилно атомно оръжие да има Иран. И по тоя повод Путин е чудовище, а Нетаняху – надигащ се библейски лъв. Да ви имам морала и критериите…
Винаги се е знаело, че разузнаването на Израел – Мосат, е едно от най-силните в света. Парите и властта плюс амбицията могат да направят всичко.
Гледам как нашите хора и хората от колективния Запад се радват на Мосат, че бил проникнал навсякъде в Иран, обаче вият срещу нашите чистачки и хорица от Лондон, които шпионирали за Русия.
Вече не ми дреме за Путин. И за Медведев не ми дреме. И за Шойгу. Не ми дреме за Зеленски, за фон дер Лайен, за шефа на НАТО. Не ми дреме за Нетаняху и за Тръмп. За Байдън и да ми дреме – той няма да разбере нищо.
Дреме ми, че всички ще изпукаме като кучета от амбициите и от оскотяването на лидери, които правят, разбира се, всичко заради нас и в наша полза.
Моля ви, войнолюбци такива, моля ви се, богоизбрани и небогоизбрани, бонапартчета, моля ви се, натовски и руски генерали, не правете повече нищо за нас, не ни освобождавайте, не ни мислете, не ни спасявайте от тирани и тоталитаризъм, махнете ни се от главите и ни оставете, че не можем да дишаме от вашите грижи и от вашата любов.
Гледах военния парад във Вашингтон за двеста и петдесетата годишнина на армията им и за рождения ден на Тръмп, и за годишнина от сватбата на Джей ди Ванс… Велик военен парад по три велики повода. Козирува на гола глава президентът Тръмп и се мръщи, и се дуе. И пред него марширува най-силната армия на света – американската. Всеки ден в американската армия постъпвали по четиристотин нови войници. Страшна работа.
И сред маршируващата войска – до един войник, облечен като извънземен – с автомат, какъвто не съм виждал, с едни антени по главата, с едни изпъкнали уреди, приличащи на фосфорни очи, крачи куче робот. Куче робот като от филмите на Спилбърг, крачи и марширува по улиците на Вашингтон и президентът Тръмп му отдава чест.
Мене вчера щяха да ме изядат едни овчарски кучета край село, но ми се размина. От това куче робот обаче едва ли ще ни се размине. Дано поне да няма зъби и да хапе. Да ни убива с поглед и да се свършва.
Николай Милчев
