Мили хора, ние допускаме генерална грешка и затова страданието ни няма край. Ние протестираме на парче – всеки за своя проблем, всеки за своята болка. Колко отделни протеста имаше заради загинали хора на пътя? Безчет! Колко протеста имаше на медицински сестри, лекари, миньори, шофьори, срещу насилието над животни? Безброй протести и никакъв резултат.
Ние протестираме срещу отделни несправедливости, а цинизмът и безхаберието остават.
Кога ще дораснем до съзнаването, че ни е необходим един генерален протест, който да постигне единствената смислена цел – да отстрани от властта всички, управлявали от 1989-а досега, ръководили агенции, комитети, комисии, държавни и общински дружества, търкали креслата в администрации и народно събрание?
Нима не можем да разберем, че никой отделен протест няма да е резултатен, ако утре пак същите назначават свои хора по всички държавни нива? Нима не можем да поискаме да гласуваме за личности, а не за партии, които се състоят от никому непознати кариеристи? Нима не можем да си извоюваме правото да избираме пряко прокурори, шефове на агенции, магистрати, министри?
Докога ще протестираме на парче, докога ще се гневим поотделно за всяко издевателство и нищоправене? Докога правото ни на глас ще се изчерпва само с гласуване на избори?
Лидия Делирадева