По повод публичното изказване на г-н Бойко Борисов, направено на Велика сряда в пленарната зала на Народното събрание
С благоговение и тревога се обръщаме към Светия Синод на Българската православна църква, към българските медии и към цялата общественост, за да изразим ясно и категорично своето духовно възмущение и нравствена болка от едно недопустимо изказване, направено в сърцевината на Страстната седмица — на самата Велика сряда, когато Църквата припомня предателството на Иуда и последните дни от земното служение на нашия Господ Иисус Христос.
В този ден, в който Христовата Църква коленопреклонно съзерцава страданията на Спасителя и съзвучно със сълзите на Майката Божия се моли за спасението на човешкия род, лидерът на политическа партия ГЕРБ, г-н Бойко Борисов, си позволи в българския парламент да говори за страданията на Иисус Христос с език, който е вулгарен, пародиен и кощунствен.
Изрази като „тръни му забивАли в главата“, „вързАли го на дървото“, „казал ‘Ту-ту’“, „мушни си пръста, ама само в една“, не само профанират една от най-сакралните сцени на Християнската вяра, но оскърбяват паметта на поколения българи, възпитавани в духа на благочестие, смирение и почит към страданията и славата на Господа.
Това не е фолклорен израз, нито е народен хумор, а грубо издевателство над спасителната Истина на Евангелието. Да се поднася Голготската саможертва като циничен анекдот, принизява вярата до фарс, поругава благоговението на вярващите и хвърля сянка върху обществената роля на политическия говор в държавни институции.
Никой, дори най-обикновеният човек, а още по-малко бивш премиер и лидер на политическа партия, няма моралното право да използва Свещеното Писание като сцена за словесна импровизация, лишена от всякакво богословско, културно или духовно основание.
Христос не е персонаж от селска комедия. Христос е живият Бог, разпнат заради нашите грехове, възкръснал заради нашето оправдание. Да се говори за Него така, сякаш става дума за фигура от битов виц, е духовно престъпление, равносилно на хулене.
В този час ние питаме:
- Къде е границата между хумор и хула?
- Докъде ще стигне принизяването на свещеното в публичното пространство?
- Кога ще настъпи моментът, в който българският народ ще каже ясно и с болка: „Не можете да се гаврите с нашата вяра“?
Смирено, но категорично призоваваме Св. Синод на Българската православна църква да излезе с публична позиция, с която да защити достойнството на Христовото име, както и духовното самосъзнание на българските православни християни.
Призоваваме и българските медии да престанат да възнаграждават подобен речеви цинизъм с подигравателни подмятания и снизходителни усмивки.
И най-вече — призоваваме г-н Борисов да осъзнае тежестта на своите думи и смирено да поиска прошка — от Бога, от Църквата и от народа.
Нека не забравяме думите на Самия Христос:
„…от всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в деня на съда“ (Матей 12:36)
Бог да ни вразуми и да ни даде страх Божи, който е начало на мъдростта.
***
Богословска перспектива
В православното богословие страданията и Кръстната смърт на Господ Иисус Христос са не просто историческо събитие, а мистичен център на вярата. Те са същинската проява на Божията любов към човека, изразена чрез „кеносис“ — доброволното Себеунижение на Сина Божий, който „се смири и стана послушен до смърт, даже смърт кръстна“ (Фил. 2:8).
Да се говори за тази тайна с жаргонен, циничен, дори подигравателен тон, както е направено в случая от г-н Борисов, представлява богохулство в класическия смисъл на понятието — безчестене на свещеното, принизяване на Тайнството до груб анекдот. В ранната Църква такова поведение би се приело не само като личен грях, но и като скандал — σκανδαλον — препъване вярата на ближния.
Самата Велика сряда — денят, в който Иуда решава да предаде Учителя си — е изпълнен с тежка тишина и вглъбен размисъл. В този ден да се изказваш небрежно, дори клоунадено, за Страстите Господни, показва липса на благоговение (ευσέβεια) — ключова добродетел според светите отци. Такова говорене не просто „обижда вярващите“ — то нарушава свещения ред, τάξις, в който думите трябва да отразяват истината на битието и да водят към Бога. В случая думите са откъснати от светостта на своето съдържание и профанизирани, сведени до баналност.
––––––––––––––––
Източник: Блог на Лалю Метев