Sweet memories
Очарователно е как задръжките на хората падат, когато са в чужбина и мислят, че никой не разбира езика им. Наскоро в един магазин на Hobbs в Лондон, една много хубава жена се показа пред мъжа си в страхотна рокля и почна да кокетничи на български, че е дебела. Той й каза съвсем простодушно ‘Не бе, Снежке, нали каза, че не си акала от три дни, затова ти е надут корема. Като се изакаш ще си супер’.
В момента възрастен плешив грък седи на Costa-та на Хийтроу и разпалено крещи на гръцки по телефона, вероятно на жена си, че тъпите митничари в Атина са загубили куфара с тупето му, и сега не знае как да се покаже на британските колеги, които никога не са го виждали плешив.
Което пък ми напомни как преди няколко години на Ла Рамбла в Барселона, видях мъж с жълт потник, червени шорти и сини джапанки и направих неуважителен коментар за външния му вид. При което той се обърна и ми каза на чист български диалект ‘Кат ти изшия два шамара шти кажа аз на тебе кой е потен чобанин с мръсни пети’.
Ирини Зикидис