България буквално е залята от хазарт и реклама на хазарт, пари за превенция има, но самата превенция тотално липсва. Това се разбира от отговор на здравния министър Силви Кирилов на парламентарен въпрос от Александър Симидчиев (ДСБ).
За финансиране на дейности по превенция на хазартна зависимост има обособен специален фонд, в който годишно се отделят 4 млн. лв. За усвояването на парите трябва да има наредба и за изготвянето й преди време е сформирана работна група. Тя е изготвила проект още в началото на тази година, но над 8 месеца по-късно самата наредба все още липсва. "Това поставя под риск оползотворяването на тези средства и пречи на създаването на ефективни условия за решаване на проблемите с хазартната зависимост в България", пише Александър Симидчиев.
В България има много сериозен проблем с хазарта, посочва Симидчиев, като цитира международни изследвания, според които имаме най-тревожните данни в тази област. 4,2% от учениците, 6,4% от всички студенти и 9,6% от студентите от мъжки пол в България са залагали на игрални автомати през последната година.
Според промени в закона за хазарта от 2024 г., МЗ трябва да предвиди и разходва средства за лечение и терапия на хазартна зависимост на хора, включени в специален регистър; за предпазване на младите от хазарт и за превенция на хазартна зависимост. Именно редът за харчене на тези средства трябва да се опише в нова наредба. Работещите по нея обаче са се натъкнали на редица изисквания на закона, които на този етап го правят неприложим в това отношение.
На лечение и терапия на хазартна зависимост например може да се подлагат единствено лица, вписани в регистъра на зависимите. МЗ обаче няма достъп до регистъра, за да провери дали един човек е вписан в него и има право на лечение. Министерството цитира и още един проблем – лица от рискови групи не следва да бъдат допускани до хазартна дейност. Сред тях са и лицата с психични разстройства, които на свой ред също трябва да са вписани в регистър.
Регистърът на психично болните е изискване на Закона за здравето от 2009 г., но е обект на многогодишни спорове трябва ли да го има. Сега здравният министър обяснява, че регистър няма, защото няма ясно определение на лица с психични разстройства. Той припомня и че в обществото има негативни настроения по този въпрос, тъй като вписването на психично болни хора в регистър се счита за дискриминация. Поради това, идеята е регистърът на психично болните въобще да отпадне, а подходът да се измести към удостоверяване на статус, че лицето не се води на психиатричен отчет, базиран на преглед от лекар.
Информацията за здравословното състояние на лицата се съдържа в Националната здравноинформационна система. И тя обаче си има препятствие – достъпът до нея не е регламентиран и за служителите, които ще правят проверките на рисковите групи. Същият проблем например спъваше махането на хартиените бележки преди началото на учебната година – здравните специалисти по детските градини и училищата нямаха достъп до НЗИС, но вече получиха такъв.
В крайна сметка, МЗ е поискало среща с МФ, която ще се състои след 15 септември, за да се коментират бележките по проекта на наредба.
https://www.segabg.com/