В крайна сметка, както се очакваше, директорът на цирка се издъни („Тръмп винаги се страхува“).
Той беше ужасен от три ключови развития, основани на реалността.
- Иранското послание за подготовката за затваряне на Ормузкия проток. ЦРУ предупреди Тръмп, че Китай е категорично против блокирането на протока. Това е една от причините, според опитен човек от Дълбоката държава, Тръмп да реши въпреки това да продължи със своята „зрелищна“ театрална операция във Фордоу. Но когато призракът на блокиран Ормузки проток, унищожаващ световната икономика, стана реален, той се реши на ТАКО.
- Иранското предупреждение, предадено чрез бомбардировките на базата Ал-Удейд в Катар, военният бижу в императорската корона в Западна Азия. Дори атлантически източници в Доха потвърждават, че щетите по евакуираната база са били „монументални“, като поне 3 ракети са уцелили целите си. Техеран недвусмислено казваше, че може да ви удари навсякъде, по всяко време, с каквото си поискаме. И вашите лакеи от Съвета за сътрудничество в Персийския залив ще ви обвинят за това.
- Може би основната причина: геноцидните войници в Тел Авив бързо изчерпват прехващачите; всъщност цялата им – пореста – мрежа за противовъздушна отбрана е в беда. При последния значителен ирански ракетен залп по окупирана Палестина в понеделник сутринта, процентът на прехващане падна под 50% и Иран започна да атакува израелската електрическа мрежа. Новата директива на Иран – стратегическо настъпление, а не търпение – имаше за цел да парализира напълно израелската икономика. На всичкото отгоре геноцидните войници вече бяха помолили Техеран да „сложи край на войната“. Техеран отговори, че времето все още не е дошло. Затова геноцидните войници помолиха татко Тръмп да ги спаси.
Веригата от събития, довели до прекратяването на огъня, остава неясна. Ключов ускоряващ фактор беше личната среща на Путин с иранския външен министър Арагчи в Кремъл в понеделник.
Говорейки от името на аятолах Хаменей, Арагчи може да е поискал солидни доставки на оръжия и най-вече отбранителни системи; но това ще отнеме време, особено като се има предвид, че стратегическото партньорство, одобрено наскоро както от Думата, така и от Меджлиса в Техеран, не е – официално – военен съюз.
И все пак, според източници в Москва, които са били информирани за срещата, Путин е поставил Русия в центъра на евентуално решение, като по този начин е изместил Вашингтон. Екипът на Тръмп 2.0 бил разгневен. Тръмп се похвалил, че Иран и Израел са го призовали почти едновременно, за да уреди прекратяване на огъня. Глупости: само Тел Авив го направил. След като Путин за пореден път ясно заяви, че Русия ще подкрепи Иран, той индиректно предложи на Тръмп възможност за отстъпление.
Верен на характера си, директорът на цирка се хвърли върху идеята, рекламирайки собственото си, брандирано прекратяване на огъня в стил риалити шоу. И това само два дни след като злорадства, че иранската ядрена програма е „унищожена“ (той настоява за това, дори когато американското разузнаване признава, че програмата може да е била отложена само с няколко месеца).
Върховно табу е нарушено
Иран научи няколко важни урока по най-трудния начин, плащайки ужасяваща цена. Техеран беше твърде прозрачен и разумен в отношенията си с куп гангстери: от разрешаването на ядрения мониторинг от МААЕ, който се оказа процес на натрупване на ценна разузнавателна информация за израелски атаки; до вярата в дипломацията и спазването на споразумения, които бяха безцеремонно отхвърлени.
Няма дипломация, когато става въпрос за справяне с имперския Левиатан/Бегемот – особено когато той с ужас съзерцава как отпечатъкът му се намалява в целия Глобален Юг.
Във вътрешнополитически план обаче Иран преминава на следващото ниво. В конфронтация са поне три фракции: аятолах Хаменей и близкото му обкръжение, плюс Корпусът на гвардейците на ислямската революция; реформистите, въплътени в кроткото президентство на Пезешкиан; и това, което може да се тълкува като светски националисти, които искат силен Иран, но не и теодемокрация.
Корпусът на гвардейците на ислямската революция (ИРГ) сега има цялата власт. Защитата на родината срещу смъртоносната ционистка ос, включително Империята, кристализира широко разпространено чувство за национално единство и гордост. Всички слоеве от иранското население – 90 милиона, някой би казал на жалкия Марко Рубио – се обединиха около знамето.
Концептуално, прекратяването на огъня – никой не знае колко дълго ще продължи – е неблагоприятно за Иран, защото нарастващият му капацитет за възпиране вече е загубен. Израел ще трябва трескаво да попълва противовъздушната си отбрана, докато Иран, сам, ще се нуждае от месеци и дори години, за да се възстанови.
Имперският начин на действие остава същият. Директорът на цирка видя, че предстои чудовищно унижение – нещо като Виетнамската война на Израел: затова обяви едностранно прекратяване на огъня и избяга.
И все пак конфигурацията за следващите битки се е променила. Ако Вашингтон реши да ескалира отново или прибегне до проверената практика за използване на терористични посредници, Иран, като фактически лидер на Съпротивата, ще контраатакува решително. Митът за геноцидната непобедимост е разбит завинаги. Целият Глобален Юг го видя и сега го приема сериозно.
Остава отворено за сериозна дискусия дали Техеран най-накрая ще избере да следва модела на КНДР, за да противодейства на – засега неуспешното – налагане на модела на Либия и/или Сирия. Обогатяването на уран ще продължи. С допълнителен обрат в сюжета, подобен на филм ноар: никой не знае къде е уранът.
Империята на Хаоса, както се очакваше, никога няма да спре. Само когато целият Глобален Юг се обедини с желязна воля и я принуди да спре. Условията все още не са налице.
В сегашния си вид истинското прекратяване на огъня би било между САЩ и Глобалния Юг, институционално воден от Русия-Китай, БРИКС и няколко други многополярни организации. Шансът управляващите класи в САЩ да спазят подобно дълготрайно прекратяване на огъня, ако то някога се случи, е по-малък от нула.
Що се отнася до ирано-израелското примирие, това не е краят на войната. Напротив; това е – съмнителният – край само на първата гореща битка. Кучетата и хиените на войната ще се завърнат, рано или късно. Ще има кръв – отново и отново. И все пак поне едно върховно табу е нарушено: този култ към смъртта в Западна Азия наистина може да бъде смъртоносно ранен.
Източник: https://www.unz.com/pescobar/the-ceasefire-kabuki/ (Republished from Strategic Culture Foundation by permission of author or representative)