Последното смислено лице от екрана напусна 7/8. Казвам от екрана, защото зад кадър все още се борят хора, с ум, сърце и душа, които ценя и уважавам.
Много хора обвиниха Иво Сиромахов, че не бил честен, че бил "един от тях". Но повечето хора нямат идея какво е. В сравнение с времето, което Иво е отделил на Шоуто на Слави – време, проснало се в три десетилетия, аз самият нямам идея какво е, а прекарах там цели 14 години.
Човек трудно се разделя с нещо, в което е намирал смисъл, в което е влагал въображението, сърцето и таланта си. Трудно е да изхвърлиш зад гърба си три десетилетия от живота си. Иска се кураж да направиш следващата крачка – колкото повече време си стоял и си давал от себе си, толкова по-трудно стават нещата.
Когато през 2019 г. Слави ни събра в НДК, за да ни каже, че ще създава партия, знаех, че за мен возенето на влака е приключило. И въпреки това ми отне една година да намеря нова работа и да осъзная напълно катастрофата, в която ще се превърне цялото нещо. За съжаление се оказах прав.
От тогава съм се връщал няколко пъти като гост в телевизия 7/8, в повечето случаи именно на Иво Сиромахов, който пое вечерното шоу като водещ, заменяйки титуляря. Повече няма да го направя – не и след онзи ден на безумие, в който бившите ми колеги посегнаха на онова, в което се кълняха през цялото време, докато бяхме в бТВ – Свободата на Словото. Едно е да поемете по различни пътища, съвсем друго е да гледаш как житейският влак, на който си прекарал 40% от живота си отива в пропастта. Тъжно и жалко. Тъжно най-вече заради хората, които са останали на този потъващ кораб като оркестъра на "Титаник". Жалко, защото си осъзнал, че хората с които си работил са се превърнали в героите на същите тези скечове, които са нямали проблем да разказват за сметка на другите.
При едно свое гостуване към края на "Шоуто на Слави", Камен Воденичаров, спомняйки си за началото на КуКу, спомена мимоходом, че самото младежко предаване КуКу се е случило още тогава с благословията на БКП. Тези думи ми направиха много голямо впечатление тогава, въпреки че чисто ефирно минаха и заминаха.
Обръщайки се назад към изминалите 5 години, все по ясно се вижда ръката на тази "благословия" – не само в екипа на Слави, но и в редиците на всички други КуКу-вци, които преплетоха съдбите си с Бареков, ГЕРБ, ВМРО и какво ли още не, а някои се прибраха у дома в БСП. За съжаление човек остава с усещането, че също както политическия спектър е всъщност една фалшива холограма, родена от червеното отклонение на светлината, така и голяма част от "култур трегерите на Прехода" са всъщност волги и запорожци с пренабити номера и подменени купета, които се опитват да минат за мерцедеси и пежота, но дълбоко вътре си остават все същите червени таратайки.
Българският преход роди много фалшиви месии и фалшиви герои. Те успешно успяха да отвратят народа до такава степен, че да спре да разпознава истинските. Навсякъде и повсеместно, хората, които трябваше да останат, за да правят култура, медии и политика, бяха изгонени или напуснаха. Останаха само онези, които в нормалните държави биха били изгонени или уволнени. Тъжно и жалко.
Александър Стоянов