Да продължаваш да твърдиш, че няма да допуснеш увеличение на цените с въвеждането на еврото при положение, че те вече излетяха неудържимо нагоре, е не просто невменяемост, това е подигравка с хората. Не е най-доброто решение управляващите да разчитат на подкрепа отвън, докато българските граждани протестират и в страната, и в Брюксел.
Всяка оставка е въпрос на личен избор, но когато говорим за корупция, важното е всички да бъдат равни пред закона. Продължавам да питам какво стана с източените пари от магистрала „Хемус“, които бяха раздадени авансово на фирми, а магистрала няма? Сега ще я плащаме още веднъж. Какво става с половин милиард за свлачища и половин милиард за язовири, раздадени авансово на фирми, има ли разследвания? Къде са хората, установени с камери и най-важното – къде са парите?
След приетия от Комисията по външна политика на ЕП доклад за напредъка на Република Северна Македония нямаше как да не изпратя писмо до ръководителите на европейските институции и на страните членки на ЕС. По времето, когато представлявах България на Европейския съвет и по времето на служебните правителства, не можеше и да се помисли за подобно отношение към нашата страна. Не само, че работихме ежедневно за защита на националния интерес на всички нива, не само, че не допуснахме да се легитимира македонизмът чрез започване на преговори за членство в ЕС, но и за първи път поставих пред нашите партньори въпроса за това, че в Република Северна Македония има българи и те имат права, които се погазват. За първи път поставих тезата за вписването на тези българи в Конституцията на РСМ като задължително условие за начало на преговори за членство в ЕС и устоях тази позиция до изработване на преговорната рамка.
Сега виждаме, че не само, че отстояването на националния интерес от управляващите не е на нужното ниво, но това поражда въпроса има ли осъзнаване от тяхна страна какъв точно е нашият национален интерес по отношение на РСМ и как се отстоява той. Тревожно е и че българските политици и партии не могат да наложат нашите виждания в своите политически семейства, което поставя въпроса за тежестта им в тях.
Румен Радев