Преди петдесет години се обещаваше, че щом всички страни станат демократични, ще дойде щастливият Рай на Земята. От само себе си!
Обясняваше се, че щом хората имат желание – ще установят демокрация в своите държави. В едно от изданията за Втората световна война дори пише: Победата във Втората световна война е победа на демокрацията. Очевидно СССР, който не се признаваше като демократична държава, не е победител във Втората световна война.
През 30-те години на миналия век на известния селекционер Иван Владимирович Мичурин беше дадена почетната титла „селекционер на СССР“. Той беше обявил, че съветската наука може да направи всичко в областта на ботаниката, стига да има достатъчно ентусиазъм и младежки плам. По този повод се готвеше да бере ягоди на Северния полюс. Дори в една известна песен по този повод се казваше, че „ на Марс ще цъфтят ябълки“. Не се уточняваше откъде на Марс ще се вземе вода, защото освен известната марсианска червена почва на ябълките им трябва и вода. Но, това са детайли.
Както се разбра по-късно не само съветската наука, никоя наука по света не можеше да отгледа ягоди на Северния полюс. Защото природата е направила така, че на едно място растат ягоди, а на друго живеят…бели мечки. В това няма нищо лошо- стига да го разбираш правилно. В разумните общества (в които разумът, а не алчността ръководят ) се допуска, че на Север може да се произвежда нещо, което да е много необходимо на хората от Юг. И обратното. И тези различни общества да търгуват и културно да се срещат. В това всъщност е смисълът на нормалните човешки отношения.
В неразумните общества едните се опитват да накарат другите да живеят според техните правила. Без значение по-добре ли живеят с тези правила или напротив.
Ще ви припомня само че Мичурин не можа да отгледа ягоди на Северния полюс не защото не искаше. Много искаше и много се стараеше. Но не ставаше, защото природата е запазила Северния полюс за други цели. Между другото и у нас по това време се правеха опити с южни плодове. Даже беше създаден „Институт за южни плодове“. Учените от този институт се опитваха да докажат на базата на опита на Мичурин, че ако много искаш и много работиш, ще успееш. Но, единственото до което достигнаха тези наши учени беше годишна реколта от няколко щайги лимони, които те уж между другото излагаха на пътя от Созопол към Ахтопол, по който веднъж в годината през лятото минаваше Тодор Живков. И когато спираше да види какво става, те съвсем между другото му предлагаха: „Другарю Живков, вземете си, пресни са, ние имаме много тази година!“ Той, между другото, винаги учтиво отказваше и предлагаше да се изпратят в някоя детска градина. Това е по повод къде какво може, въпреки огромното желание на някои хора
Думата „демокрация“ постепенно стана синоним на „добър“- ако си демократ си добър, ако не си демократ си много, много лош.
Демокрацията се превърна в пропуск към света на развитите и богати държави. Всички ние, гражданите от Източна Европа, се борехме да станем демократични държави. Искахме го с всички сили. Предполагам, че също такива желания са имали много страни от Африка, Азия и Южна Америка. Постепенно тази дума някак си стана синоним и на понятието „развита, богата държава“. Така, че всички ние много искахме да бъдем демократични държави, за да станем развити и богати държави.
В древни времена демокрацията е обслужвала част от античното общество (много малка част). По-голямата част е била във властта на автокрацията- един човек управлява и това е! Тогава „демокрация“ е означавало „власт на народа“- в смисъл държавата се управлява не от един човек, а от целия народ. Разбира се, по определени за това правила. В днешно време думата „демокрация“ като вълшебна пръчица отваря (или затваря) вратата на държавите борещи се за място под слънцето. Затова си струва да се вгледаме по-отблизо в генезиса и най-вече в развитието на това понятие през последните петдесет години.
Подобно на много разпространения термин евроатлантизъм (вече със затихващи функции и заменен от трансатлантизъм) понятието демокрация силно и подозрително меркантилно променя съдържанието си буквално пред очите ни.
Според една статистика (Годишен индекс на демокрацията) в света има 19 държави с „пълна демокрация“ и САЩ, родината на съвременната демокрация, не е между тях. Следват такива с „недостатъчна демокрация“, след това са хибридните държави и накрая- авторитарните държави. Кой е определил, че тази организация ще оценява демокрациите и кои точно са признаците на това понятие е друг въпрос. Няма да го коментираме.
Република Северна Корея е на последно място в този списък, въпреки че пълното й име е: Корейска народно-демократична република.
Демократична република Конго също не е в този списък, както и Алжирската народно-демократична република. С други думи, не е достатъчно да наречеш държавата си „демократична“ – и тя да стане такава. Трябва определени държави (богатите) да те признаят като демократична държава
Затова в момента тези държави, които са си присвоили правото да признават или да не признават „демокрацията“ са измислили понятието „западна демокрация“. Целта им е да се отличават от други държави, които също използват понятието „демокрация“. Какво трябва да означава тя? Само ще допълня, че това понятие не фигурира в списъка с определения на организацията, която посочва как се класират демокрациите в света.
Нека да разгледаме отделните съставни части на понятието „демокрация“ в днешно време. Едно от условията за членство в ЕС (клуб на демократичните държави) беше страните-кандидатки да премахнат смъртното наказание в своите закони. Да, но в половината щати в САЩ се прилага смъртно наказание. Това има ли нещо общо с демокрацията? Очевидно- да. За тях. А дали тяхната демокрация е западна- това всеки може сам да си отговори като се опита да попълни знанията си.
Какво всъщност съдържа понятието „западна демокрация“? Ако убиеш седемдесет и седем и раниш триста и деветнайсет невинни деца, заслужаваш или смъртно наказание (за предпочитане) или доживотен затвор без никаква замяна. Да, но в Норвегия, една от най-демократичните държави в Европа най-голямото наказание за подобно безумно, нечовешко деяние е двайсет и една години затвор. Никоя от страните-членки на ЕС не протестира това наказание. Това е присъдата за Андеш Брайвик – този световен убиец на деца. Дори, за да се почувства в истински демократични условия, на този психопат му беше предложено да стане „затворник на годината“- като израз на доброто му поведение в затвора. И това ли е западна демокрация!
Епицентър