Данни на Евростат показват, че българите са най-недоволни в ЕС
В редица държави пенсионерите са финансово по-добре от работещите хора
И в Гърция не са доволни от работата
Българите са най-недоволни от работата си и от получаваните пари сред жителите на страните от ЕС, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. Това е в основата българите да са най-малко удовлетворени от живота си.
Удовлетвореността на българите от работата им по скалата от 0 до 10 е средно 6,2, при средна оценка за страните от ЕС 7,4. Само в две държави хората дават оценка за работата си под 7. Освен България, втората държава, където хората са най-недоволни от работата си, е Гърция с оценка от 6,8. В останалите държави оценките на хората за работата им са близки, няма държава от ЕС, в която много обичат да работят. Сред държавите, за които Евростат има данни, най-доволни от работата си са в Норвегия (с оценка 8), но тя не е от ЕС.
Любопитно е, че има държави, в които хората с по-високи доходи и тези с по-ниски обичат еднакво работата си. Такава е ситуацията например в Белгия, Испания, Франция, Австрия и Нидерландия. В Ирландия хората с по-ниски доходи дори харесват работата си повече от тези с високи доходи. Но в България и Гърция ситуацията е различна. В България хората с по-високи доходи дават оценка 6,3 за удовлетвореност от работата си, а оценката на тези с ниски доходи е 5,3. В Гърция тази разлика е още по-голяма и удовлетвореността е съответно 7 и 4,9.
Заплатите в страната ни са най-ниски в сравнение с другите държави от ЕС. Затова не е изненада, че българите са най-малко удовлетворени от финансовото си състояние като го оценяват средно с 4,6 по скалата от 0 до 10. При положение, че средно жителите на ЕС са доста доволни от финансовото си състояние, като го оценяват на 6,6.
Най-високите нива на удовлетвореност от финансовото състояние са отчетени в Нидерландия и Финландия (и двете по 7,6), следвани от Швеция (7,4) и Австрия (7,3). В другия край на класацията има шест държави от ЕС, където нивото на удовлетвореност е под 6, което означава, че хората са по-неудовлетворени, отколкото доволни от финансовото си състояние. Това са Латвия (5,9), Унгария (5,9), Словакия (5,8), Хърватия (5,7), Гърция (5,3) и на последно място е България с оценка 4,6.
Естествено хората с най-ниски доходи във всички страни от ЕС са най-малко удовлетворени от финансовото си състояние. Но в България нивото на удовлетвореност на 20-те процента от хората с най-високи доходи е под това на 20-те процента от хората с най-ниски доходи във Финландия, Нидерландия, Швеция и Малта. В редица страни от ЕС дори хората с ниски доходи дават доста добри оценки за финансовото си състояние. В осем държави от ЕС 20-те процента от хората с най-ниски доходи са оценили своето ниво на удовлетвореност средно над 6, което означава, че са “по-скоро доволни, отколкото неудовлетворени”. Това са Финландия (6,7), Нидерландия (6,5), Швеция (6,3), Малта (6,2), Австрия (6,1), Дания, Белгия и Италия (всички по 6).
Удовлетворението от финансовото състояние в страните от ЕС варира най-много според възрастта и състава на домакинството, освен от нивото на доходите. Нивото на оценките не се различава много по пол или ниво на урбанизация на населеното място, показват данните на Евростат. Най-удовлетворени са младите хора на възраст между 19 и 24 години с оценка средно 6,8, при 6,5 за тези в трудоспособна възраст. Хората, които живеят сами, са по-малко удовлетворени от финансовото си състояние от тези, които живеят по двойки.
В България пенсионерите са най-недоволни от финансовото си състояние. Хората над 65 години в страната ни дават оценка 4,2 за финансовото си състояние, а най-удовлетворени са работещите хора на възраст между 35 и 49 години, които дават оценка 5. В редица страни от ЕС ситуацията е напълно различна и хората над 65 години са по-доволни от парите си от по-младите. В Дания и Финалния пенсионерите дават най-високи оценки за финансовото си състояние, съответно 8,2 и 8,1. Много високи са оценките на пенсионерите и в Люксембург (7,8), Нидерландия (7,7), Австрия (7,6), Ирландия (7,4) и Белгия (7,3). Във всички тези държани оценките на хората над 65 години за финансовото им състояние са по-добри от тези на хората на възраст между 35 и 49 години. Явно изплащаните пенсии в тези страни и спестяванията, които хората натрупват по време на трудовата си кариера, са достатъчни за спокоен живот.
Средно за страните от ЕС хората на възраст над 65 години са по-доволни от финансовото си състояние от по-младите между 35 и 49 години.
Само в Румъния най-възрастните са по-зле
Всеки пети пенсионер живее в тежки материални лишения
18% от българите с големи ограничения
Над 22% от пенсионерите в България се лишават от редица основни неща, необходими за нормален живот.
22,4% от хората в страната на възраст над 65 години живеят в тежки материални лишения, показват данни на Евростат. Това означава, че не могат да си позволят поне 7 от 13 основни неща за нормален живот, като например подмяна на износени дрехи с нови, всяка седмица да похарчат малко пари за лични нужди, да сменят стари мебели, да си позволят една седмица в годината почивка извън дома, да посрещнат неочакван финансов разход и т. н.
Само в Румъния пенсионерите са по-зле, като там 23,7% от тях живеят в тежки материални лишения. Като цяло в страните от ЕС пенсионерите дори са по-добре финансово осигурени от останалите граждани, защото имат сигурни доходи. Средно за ЕС само 6,8% от хората живеят в тежки материални лишения. А само 5,5 на сто от хората над 65 години са принудени да се лишават от много неща. В държави като Люксембург и Швеция под 1 на сто от хората над 65 години изпитват тежки материални лишения. В Австрия делът на тези хора е 1,9%, а в Германия – 4,4 на сто. За разлика от другите държави от ЕС, в България огромна част от хората, които получават пенсия, живеят в тежки материални лишения.
Като цяло в България 18 на сто от населението не могат да си позволят поне 7 от 13 основни неща. Само в Румъния са по-зле, където делът на тези хора е 19,8 на сто. В Гърция ситуацията също не е много добра, като там 13,5% от населението изпитват големи лишения.
Пенсионерите са най-зле в Естония
Многодетните семейства са най-бедни
Само в Румъния майките са по-зле
В България над 55% родителите с три и повече деца имат доходи под 60% от средния за страната.
В България всеки пети човек е в риск от бедност, тоест доходите му са под 60% от средния за страната, показват данни на Евростат. Има шест държави от ЕС, в които поне една пета от населението им е изложено на риск от бедност. Това са Естония (22,6%), Латвия (22,4%), Румъния (21,1%), България и Литва (и двете по 20,6%) и Испания (20,2%).
По принцип самотно живеещите хора, тези над 65 години, родителите, които сами отглеждат децата си и тези с три и повече деца са изложени на по-голям риск от бедност от останалите. Това важи не само за България, а и за останалите страни от ЕС. Но между отделните страни има огромна разлика по отношение на това коя група от населението е в най-голям риск от бедност.
В България най-голям е финансовият риск за многодетните семейства с три и повече деца. 55,2% от тези семейства имат доходи на човек под 60% от средния за страната. По-зле от нас по този показател е само Румъния, където 63,3% от родителите с поне три деца са в риск от бедност. Средно за страните от ЕС само 27,8% от многодетните родители имат доходи под 60% от средния, като най-малък е този дял в Дания (10%), Финландия (10,2%) и Словения (11,8%). Явно в повечето страни от ЕС или има добри социални програми за подкрепа на родители с повече деца или предимно родители с добри финансови възможности си позволяват да имат от три деца нагоре.
В България 42,8% от родителите, които сами отглеждат децата си, са в риск от бедност, показват данните на Евростат. 36,4% от пенсионерите в страната също имат доходи под 60 на сто от средния за страната. Най-зле са пенсионерите в Естония, където над 79 на сто от тях са в риск от бедност, и в Латвия – 67,8% са с доходи под 60% от средния.
По-скоро сме недоволни от живота си
Разчитаме на роднини повече от гърците
Отношенията между хората са най-зле в Кипър
В Румъния заплатите не са много по-високи от нашите, но хората са много по-доволни от живота си.
Българите разчитат на приятели и роднини, за да се справят с трудностите в живота, доста повече, отколкото хората в редица други държави от ЕС, става ясно от данните на Евростат. Оценките на българите за доверието към хората около тях (роднини, приятели и колеги) е 5,2 по скалата от 0 до 10, при средно за страните от ЕС 5,8. Но има държави, в които отношенията между хората са доста по-зле, отколкото при нас.
На дъното в класацията по този показател е Кипър, където оценката на хората за доверието им към околните е само 3,6. По-зле, отколкото при нас, са отношенията между хората и в Литва (оценка 4,3), Франция (4,4), Словения (4,6), Гърция (4,7) и Малта (5,1). Най-голямо доверие на хората около тях имат във Финландия (7,3), Румъния (7,2), Полша (6,9) и Ирландия (6,7).
Като цяло България е на последно място сред страните от ЕС по удовлетворение от живота с обща оценка 5,9 по скалата от 0 до 10. Това, че оценката ни е под 6, показва че по-скоро сме недоволни, отколкото удовлетворени от живота. Най-близо до нас са в Гърция и Латвия (и двете по 6,9). Най-доволни от живота са във Финландия (7,8), а след това са Белгия, Австрия, Словения и Румъния (всички с по 7,7). След това е Полша със оценка 7,6.
Любопитно е, че хората в Румъния са сред най-доволните в ЕС, въпреки че заплатите там са доста по-ниски отколкото в редица други държави. Румънците дават много високи оценки за доверие към хората около тях (7,2), удовлетвореност от работата (7,9), а удовлетвореността от финансовото им състояние (6,9) е малко над средното ниво за страните от ЕС.
Най-много обичат дома си в Швеция
Очакваме повече от жилищата си
В Дания дават ниски оценки
Българите са доста доволни от домовете си, но искат да живеят в по-добри апартаменти.
Българите масово искат да живеят в по-добри жилища, става ясно от данните на Евростат. Това е сред причините за голямото търсене на апартаменти и къщи. Ако имат финансова възможност, хората купуват нов имот, в който семейството им да живее по-добре.
В България едва 9,2% от хората дават много висока оценка за удовлетворение от жилището си. За сравнение средно за страните от ЕС 27,2% от хората са много доволни от дома си. Най-голям е делът на хората, които дават най-високата възможна оценка за жилището си, в Швеция (56,3), Нидерландия (51,7%), Австрия (50,8%) и Ирландия (48,2%).
В България най-голям е делът от хората, които дават просто добра оценка за жилището си (82,3%). Като страната ни е на първо място в ЕС по дял на тези хора. Българите, които дават ниска оценка за удовлетворение от жилището си, са 7,1%, а тези които въобще не са доволни от дома си са само 1,4 на сто. Най-зле са в Дания, където 8,9% от хората дават много ниска оценка за жилището си.
trud.bg