В нормална среда министри и депутати не само щяха не просто да са изритани от политиката, а да търкат наровете по затворите
Апологетите на Промяната видяха дългата ръка на Пеевски, а по-фанатизирани фенове съзряха дори… Путин
Новината, че кметовете на най-големите райони в София („Младост“ и „Люлин“), заедно с двама общински съветници напускат ПП, беше поредната брънка от сагата – колко почтени са почтените от Промяната. От появяването им на политическата сцена, лица от партията непрекъснато са уличавани в различни схеми, скандали и подозрителни колаборации – къде с цел личностно облагодетелстване, къде с цел партийна изгода.
Разбира се, всякакви подобни истории бяха отричани с партиен плам, достоен за годините преди 90-та, от лидерите и апологетите на формацията. Макар че през 2023 година избухна потресаващ скандал с разкрития – направени от депутати от ИТН, впоследствие потвърдени и от самия потърпевш – бившият вече министър на електронното управление Александър Йоловски (назначен именно от ПП), който хвърли бомбата, че му е бил оказван натиск от Кирил Петков и Божидар Божанов, които са заплашвали и детето му, и макар че през следващите 5-6 месеца казусът продължи да е във фокуса на медиите, нищо съществено не се случи.
Не се случи и когато журналистическо разследване изнесе данни, че Лена Бориславова е фалшифицирала подписи и документи. Не последва нищо съществено и след чутовния скандал, в който беше замесен депутатът на ПП Бойко Рашков, контактите му с издирвани и съдени контрабандисти, едни назначения, уволнения и пачки с милиони. Ако всички тези скандали – само част от огромната плеяда схеми, в които през годините бяха замесени лидери, министри и ключови фигури от ПП, се бяха случили в нормална страна, въпросните отдавна щяха не просто да са изритани от политиката, а да търкат наровете по затворите.
Този път обаче обвиненията идват от сърцевината на партията, от избрани с бюлетината на партията кметове, както и от общински съветници. Кметът на район „Младост“ инж. Ивайло Кукурин, член на ПП, обяви на пресконференция, че напуска партията, след като станал обект на партиен и фирмен натиск, свързан с обществени поръчки и комисионни. Георги Тодоров, кмет на район „Люлин“, също заяви, че е бил подложен на натиск, но подчерта, че е независим и не членува в политическа партия. Напускането на ПП обявиха и общинските съветници Димитър Шалъфов и Драгомир Иванов – те също говориха за корупционни схеми, в които са били притискани да участват.
Тепърва предстоят да бъдат изнесени повече подробности, към момента е ясно, че от формацията предлагали (уж) експертна помощ за забързването на забавени обществени поръчки в двата района „Люлин“ и „Младост“, като след това въпросните поръчки е трябвало да бъдат дадени на конкретни фирми срещу процент. Фирми, близки до действащ депутат от ПП. Неговото име още не е ясно. Една от поръчките била за 5 млн. лева и касаела детска градина в „Младост“, а в „Люлин“ е оказван партиен натиск спрямо кмета да назначи конкретни хора за негови заместници, както и да настани незаконно ромите от "Захарна фабрика" в общински жилища.
Скандалът е част от поредицата, в която са замесени ПП и „Спаси София“, както и техни кметове. Пред февруари кметът на столичния район "Витоша" Зарко Клинков обяви, че се оттегля от партия СС, заявявайки че за повече от година тя не е успяла да направи нищо за района в Столичния общински съвет, а към него непрекъснато е имало натиск, ултиматуми и дори заплахи от ръководството.
Като стана дума за въпросните цигани от „Захарна фабрика“, още през декември 2024 г. Емил Бранчевски, районен кмет на район „Илинден“, напусна „Спаси София“, разграничавайки се от действията им в Столичния общински съвет, които, по думите му, са диктувани само от Борис Бонев и Андрей Зографски. А тази година, той, след почти десетилетие протакане от страна на негови колеги, се осмели да направи нещо, което хората в района отдавна чакаха – издаде заповед за събаряне на незаконните цигански постройки в „Захарна фабрика“.
Заради това срещу него скочиха – този път още по-агресивно отколкото при напускането му на СС и коалицията им с ПП през декември, лица от формациите. За да стане ясно и че зад всички „спонтанни“ протести на циганите, които последваха през следващите седмици, стои бивш кандидат-депутат на Промяната – Марин Тихомиров, който съзнателно подстрекава събратята му – обитателите на незаконните постройки, да не отидат във временния център, а да изискват да им бъдат осигурени други жилища. Въпросният, от своя страна, е много близък не с кого да е, а с лидера на ПП Кирил Петков, който си позволи да притиска както Бранчевски, както и столичния кмет Васил Терзиев, бутането на незаконните бараки да бъде спряно.
Последните трусове в ПП, а именно напускането на кметовете на „Младост“ и „Люлин“, заедно с двама общински съветници, вместо да бъде посрещнато с необходимата и задължителна доза анализи от поддръжниците и членовете на формацията – какво се случва, какво трябва да се промени, защо зачестяват лицата, които се оплакват от натиск, оказван им от най-високо ниво, всъщност се превърна в поредната възможност на апологетите на Промяната, в която да видят дългата ръка на Делян Пеевски. Той, видите ли, бил купил Кукурин, Тодоров, Шалъфов и Иванов, за да предизвика криза в партията. Появиха се и още по-фанатизирани фенове, които съзряха дори… Путин, който според тях, явно е прекарал дълги нощи, в които да чертае стратегии и мисли как да вкара клин в иначе толкова задружната група от честни политици и лица от ПП, за да дестабилизира партията.
Вярно, че времето се постопли, вярно, че лято дойде, но сме едва юни, не е чак толкова напекло, за да трябва да слушаме поредната порция словесни полюции, присъщи на очевидно психически нестабилни хора.
Подобни твърдения обаче – за приети подкупи, заради които кметове и съветници напускат ПП, навява и други размисли. Ако приемем, че поради някаква причина въпросните са се подали на финансови стимули, това означава нещо, което от самото начало беше очевидно при избора на лица, които да се включат в партията – абсолютно безпринципна селекция, събрани от кол и въже хора, единствено с целта да се домогнат до властта. Но лансиращите версията, че Пеевски подкупва всички конкуренти наред, явно не осъзнават, че това говори много ясно какви хора са въпросните.
Както „Спаси София“, така и ПП – особено те, стигнаха до властта (едните и на национално ниво) с твърдения, обещания, заричания, клетви, че те не били като другите, не били подкупни, те били честни, били чисти като сълза, носели вятъра на промяната. Годините доказаха не само, че това не е вярно, а че селекцията – особено в едната формация, очевидно е направена на принципа роднина-бизнес партньор-роднина-бизнес партньор, направена е и на принципа – колкото повече (можеш да откраднеш), толкова повече (трябва да крадеш).
Изкуствено създадена партия, замислена като стартъп, в действителност приличаща на абсолютен сбирщайн, съставен от некомпетентни, корумпирани, простовати и арогантни хорица, които нанесоха крайно много щети – както на местно, така и на национално ниво. Елементи, които прекалено дълго даже се задържаха на повърхността. В действителност отдавна вече трябваше да са изхвърлени от избирателите, да са изритани от политическата сцена и от всеки пост, който са превзели, защото продължаващите им експерименти, осъществявани благодарение на достъпа им до властови ресурси и лостове, ощетяват неимоверно всички ни, ощетяват цялата държава.
Автор: Виктория Георгиева
trud.bg