Русенската история е много грозна история, пълна с набухватели от непремерени реакции и толкова панически измислени варианти, че носът на Пинокио би се превърнал в разклонено дърво.
В кашата от лъжи потъна всичко, което наистина беше важно.
– Дрифтът не е бил дрифт, но със сигурност е било недопустимо шумно автозабавление на младежи, които се чувстват недосегаеми зад волана;
– Полицаят не отивал на фитнес в пет сутринта (похвално и здравословно!), а се прибирал от вечеря около полунощ;
– Полицаят не бил сам, а със семейството си, че не само със семейството си, а и с приятелско семейство;
– Полицаят не е направил забележка на младежите, а неговият приятел, при това с опит за саморазправа;
– На място пристигат линейка и две полицейски коли, които си тръгват много бързо.
– Липсва рапортът от лекаря в линейката и какво е установил на място.
– Полицаите от двете патрулки ПАК били без включени боди камери, макар това да им беше изрично вменено след смъртта на наркомана във Варна;
– Ако и линейката тръгва без да качи някого, и полицейските коли се оттеглят без дори да снемат обяснения на място от някого, в кой момент е пострадал шефът на полицията и то толкова тежко, че почти да загуби вътрешен орган?
– Ако 15-годишният участник в инцидента с два удара е нанесъл такива увреди на директора на полицията, в какво състояние е бил самият директор, за да е така беззащитен?
– Арестуваните младежи бяха изкарани жертви и между другото някак под чертата мина въпросът какъв го дири навън дете на 15 години в този час (независимо дали е полунощ или 5 сутринта – времето за фитнес);
– Безпогрешно усетил какъв гигантски тюрлюгювеч е забъркан, ББ определи цялата ситуация като „битов инцидент“.
В хаотичното изнасяне на версии и тяхното опровергаване през няколко часа се загуби голямата тема: българските градове са обект на автотерор от десетилетия и никой не предприема твърди мерки именно срещу това.
А този цирк едва сега разгрява. Основното представление предстои!
Лияна Панденлиева