След ерата на догмата: ще избере ли България нов геополитически хоризонт?

След ерата на догмата: ще избере ли България нов геополитически хоризонт?

В един от предходните ми анализи направих алюзия между ускорения, неконтролируем упадък на Европейския съюз и разпадането на късния Съветски съюз. Днес бих искал да направя едно уточнение – съществено и справедливо, напомнено от проницателен читател, за което съм писал и преди. Разликата между двата исторически момента е дълбока и определяща.

След разпада на Източния блок в началото на 90-те, страните от социалистическия лагер – включително България – разполагаха с колосална промишлена и индустриална база. Това бе натрупано богатство, изградено с десетилетен труд, което новоназначените постсоциалистически елити превърнаха в ресурс за преход – поне на думи. Докато страни като Полша, Чехословакия и Унгария извършиха раздържавяването с известна икономическа логика и пазарни механизми, България преживя дивашко разпарчетосване на активи, разпродадени като скрап. Тук нямаше преход, а плячкосване! Режимът, облечен в демократични одежди, бе лишен от всякаква визия, но преизпълнен с лични апетити.

Затова и България – до края на 80-те икономически и индустриален лидер сред съветските сателити – днес е на дъното на ЕС в социално и икономическо отношение. И точно тук е същинската разлика между тогава и сега: ако след края на социализма разполагахме с активи за преход, то днес – при срива на идейно и институционално изчерпания ЕС – нямаме нищо, освен човешкия ресурс. На каквото и ниво да се намира той, това е последното ни средство за възстановяване и съпротива.

Към този момент трябва да прибавим и признаците на стратегическо изтощение в самия ЕС. Поредното доказателство е новият дългосрочен бюджет на Съюза за 2028–2034 г., предложен от Европейската комисия под ръководството на Урсула фон дер Лайен, показващ не размах, а отчаяние. Проектобюджетът възлиза на безпрецедентните 2 трилиона евро – в сравнение с едва 1,2 трилиона в предходния период. Но тази цифра не носи мощ – тя разкрива скрита инфлация, фискален страх и финансово безсилие.

На фона на икономическия застой Лайен настоява колосални средства да се прелеят към сектор „Отбрана“ – за въоръжаване и милитаризация. Германия, Нидерландия, Полша и откъснатата от реалността Франция вероятно ще подкрепят курса, докато южните държави от Съюза (за България сериозно се съмнявам), изпитващи остра нужда от стабилизация в земеделието, се противопоставят. И тук се разкрива поредният абсурд: ЕС иска да гради военна индустрия, каквато в момента не притежава, и която изисква поне десетилетие за изграждане.

Но по-големият проблем е, че военната индустрия не съществува без енергия. А Европа сама се лиши от евтиния руски газ, захвърли с лека ръка ядрената енергия и се впусна в утопичния проект за „зелен преход“, базиран на вятър и мъгла.

В условията на новата ера – ерата на изкуствения интелект и високотехнологичните производства, които поглъщат колосална енергия с шеметна скорост – това е сигурна рецепта за технологичен крах. Европа не просто изостава – тя се отказва от самата възможност да бъде конкурентоспособна.

Срещу този фон се очертава и следващата фаза на прехода: постукраинска Европа без НАТО.

Отказът на редица страни в ЕС да купуват американско оръжие за Украйна ще даде на президента Доналд Тръмп (ако потвърди своя курс) дълго търсения повод да изтегли САЩ от алианса, което ще го обезсмисли. Без присъствието на Щатите НАТО би бил просто една бюрократична структура. Не е изключено още и да се появи ново отбранително обединение в света, но не от Брюксел, а от Пекин и Москва – идейните и икономически мотори на БРИКС.
Предстои да видим.

Всъщност Путин вече неколкократно отправи намек и към Европа за нова отбранителна архитектура, на който тя се направи, че не обръща внимание.

Брюксел не просто няма визия за нов мироопазващ конструкт – той е идейно стерилен, парализиран от собствената си догматичност. Не изключвам, а дори съм убеден, че Изтокът вече планира с няколко хода напред. Възможно е на срещата между Владимир Путин и Си Дзинпин на 3 септември в Пекин, по време на честванията на 80-годишнината от края на Втората световна война, да бъде даден сигнал – неофициален, но ясен – за започване на разговори за нов алианс за сигурност. Такъв съюз би имал за цел да предотврати навлизането в гореща фаза на Трета световна война.

Припомням, че на срещата на БРИКС в Рио де Жанейро преди дни бяха ясно аргументирани опасенията във връзка с нарастващите рискове от ядрен конфликт, както и необходимостта от задействане на системи за ядрено разоръжаване, контрол и неразпространение на оръжията за масово поразяване. Разчитам това като начален сигнал за създаването на нов отбранителен алианс, ориентиран към демилитаризираща политика – отсъстваща в рамките на НАТО и заместена от агресивен, нападателен подход. Всъщност, от самото си създаване НАТО по-скоро генерира конфликти, отколкото ги предотвратява.

Въпрос на време е създаването на нов отбранителен съюз, който съм силно скептичен да се роди в рамките на деградиращия ЕС.
Такъв има потенциал да се появи от Изток.

Но няма гаранции, че той ще бъде предложен след време на целия ЕС. Напротив – логиката подсказва, че той ще бъде отворен само за онези европейски държави, които отказват да участват в антицивилизационния кръстоносен поход на Запада срещу Русия, не милитаризират своята външна политика и не проповядват нихилизъм към мира.

Не е далеч времето, когато ще получим и отговор на въпроса: има ли Европа бъдеще като единен геополитически субект или ще бъде разплетена на ядра с различни центрове на гравитация. Вече имах възможността да пиша, че алтернатива не липсва – тя се формира.

Когато – не ако – предложеният от Изтока нов отбранителен алианс получи одобрение, дори само на ниво идея, това няма да е само празна по примера на Брюксел декларация, а заявка за солидна конструкция. И тогава страните от Централна и Югоизточна Европа – включително България – ще бъдат изправени пред исторически избор:

– Да останат в ареала на изчерпан, изолиран, деморализиран бюрократичен Брюксел на нелогични приоритети и подчертан упадък;
– Или да се включат – с разум и суверенна воля – в нова геополитическа отбранителна конфигурация, която предпоставя икономическа стабилност и нов тип съюзи.

Историята се пише. В навечерието сме на преломни събития, които ще подпечатат новия ред. Изключително важно е България да вземе адекватно и ясно обосновано решение. За огромно съжаление в исторически план тя често е заставала на страната на губещите.

Искрено се надявам този път да избере правилния път.

Но вече нямам съмнение, че настоящата властова конфигурация е неспособна да го направи. Липсва ѝ политическа воля и кураж да откаже доброволно приетата функция на обслужващ персонал на Брюксел и да води суверенна държавническа политика с хоризонт в бъдещето.

Валентин Кардамски

Related posts

Почина Ози Озбърн

Украинските служби арестуваха тийнейджъри, които са били вербувани от Русия

Младите лекари се чувстват излъгани, не вярват на Колективния трудов договор

Този уебсайт използва бисквитки, за да подобри вашето изживяване. Ще приемем, че сте съгласни с това, но можете да се откажете, ако желаете. Прочети повече