Случаят „Лъвов мост“

Защо бронзовите фигури са без езици

За да не кажат колко е откраднато при строежа

Лъвов мост е една от емблемите на столицата. Малцина знаят обаче неговата история. Когато в края на XIX век бронзовите фигури застават на пост над реката, наблюдателни софиянци забелязали, че нямат езици. "Защо са безмълвни?", питали любопитните. "За да не кажат колко е откраднато при строежа!", отговаряли зевзеците.

По време на игото тук не е имало мост и шопите газели Владайската река. Тогава се намесила майката природа. Една година се случила много дъждовна. Цялата реколта погинала, само тревата избуяла до пояс. Стопаните се чудели какво да правят сеното, което затрупало дворищата. "Аз ще го купя!", отсякъл местния първенец Халил Сали Ефенди.

Понеже предлагането многократно надвишавало търсенето, Халил взел всичко на евтиния. После дошла гибелна суша, глад тръгнал по добитъка. Ефендито продал същата слама на далеч по-висока цена.

С ориенталска щедрост той вложил спечеленото в мост. От едната страна заръчал да издълбаят надпис: "С време продадох, мост създадох". На другата поставил цитат от Корана: "Където няма мост, съгради мост. Където няма чешма, съгради чешма".

Заради историята със сеното българите го нарекли Сенен мост, за турците бил Сандъклъ кюпрю. Тук поробителите вдигнали бесилка. След екзекуцията "душманите на империята" отивали в "сандъка", тоест ковчега. Такава е съдбата на участниците в Априлското въстание Стойчо Рашков и Тодор Малеев. По време на Руско-турската война там е обесен и софийският книжар Георги Стоицев.

След Освобождението в чест на героите перилата на моста са оцветени в националния трибагреник. Тогава започват да му викат Шарен мост.

През 1888 г. кмет на София става Димитър Петков. Негова е заслугата забутаното селище от бившия санджак да се превърне в модерен град. Тогава главният път от Европа минавал с кораб до Лом и оттам с файтон до София. Прашната артерия пресичала Шарен мост и се вливала в улица "Ломска", сегашният бул. "Мария-Луиза".

Мостът оставя първото впечатление у чужденците и Димитър Петков иска да е смайващо. Новото съоръжение, на мястото на турската кюприя, проектира чешкият инженер Вацлав Прошек. Негово дело е и другият емблематичен мост – Орловият на Цариградско шосе. Двата обекта се строят едновременно.

Понеже нашите дюлгери не са наясно с европейските технологии, кметството се обръща за изпълнител към чужди фирми. Осъществява контакти с френски, немски и австрийски компании. Сред тях е тази на Густав Айфел, току-що вдигнала знаменитата кула в Париж. Той обаче отказва офертата в затънтеното княжество.

Изкуствоведката Благовеста Иванова и инженер Ради Ганев публикуваха част от кореспонденцията около двата моста. "Според запазените документи – сочат специалистите, – мостовете се реализират от австрийската фирма "Рудолф Филип Ваагнер" (Rudolph Philipp Waagner), която след отказите на останалите осъществява първите си проекти в България и става предпочитан изпълнител. Писмата на "Ваагнер" за двата моста не дават яснота по въпроса за организацията по възлагането на работата на фабричното производство на елементите за техните конструкции."

Историята мълчи кой е автор на четирите лъва. В контекста на преговорите кметството сондира известния френски скулптор Шарл Игел. В писмо от ноември 1889 г. той се наема да изработи лъвовете от камък, като прилага и скица. С французите обаче не ни върви, Игел зарязва проекта.

Бронзовите лъвове пристигат от Виена на две пратки през юли 1891 г. Във всеки сандък има по две пластики, става ясно от преписката между софийската община и австрийската фирма. Те са монтирани през септември и кодошлиите веднага забелязват липсата на езици.

Софиянци са имали основание да сътворят вица за безмълвните представители на африканската фауна. Димитър Петков е строителят на младата столица, но и един от пионерите на родната корупция.

Един от безмълвните стражи, шарж на Александър Божинов

В ония ранни години всеки прибирал каквото може. Григор Начович бил забъркан в банкова далавера. Тодор Икономов се облизвал като експерт по шосетата. Джобът на Димитър Греков натежал от чужда фабрика за спирт в Княжево. Константин Стоилов спечелил покрай акциите на Русчушко-Варненската железница.

Димитър Петков е сред най-изобретателните. Заедно с премиера Стефан Стамболов кметът прави състояние от спекула с недвижими имоти. Съвременникът Добри Ганчев описва хитроумната схема:
„Когато се събаряше старата София, образуваха се според новия регулационен план нови парцелни места. Те се образуваха от тесните улички, които се затваряха, от маломерните места на съборените къщурки. Тез парцели не можеха да се дадат на предишните притежатели, които имаха много малки дворчета. Градският съвет ги даваше на „свои хора“, които уж имали по-преди места.“

"То ставаше така – продължава бай Добри. – Градският агентин Никола Филипов намери евреина, притежател на къщата, която подлежи на събаряне, и го съвет да да я продаде еди-кому си, инак ще получи много малко от общината. Обещава му при туй и добро място в новите квартали. Мястото се продава на Стамболова или Петкова, а тез, като притежатели на стари къщи, получават нови парцели."
Двамата ги застига насилствена смърт. Стамболов е съсечен през 1895 г., Петков е застрелян през 1907 г. След гибелта им народът нарича техните съпруги Златните вдовици.*

Книжата свидетелстват, че Лъвов мост е скрепен с уникален договор. Гаранцията на построението изтича преди да започне да функционира. Или казано на днешен език – преди да бъде подписан Акт 16. Благовеста Иванова и Ради Ганев разбулват далаверата:

"Според документите, през март 1892 г. Шареният мост все още не е приет като строителен обект. Съгласно поемните условия, гаранцията му изтича приблизително по същото време, защото фирмата "Ваагнер" вече е очаквала възстановяването на банковия залог в размер на 3,750 златни лв., който тя е била задължена да депозира в Българска народна банка."

За разлика от сегашните строители обаче, тогавашните са били съвестни. Лъвов мост не е мръднал вече 130 години. Дори копането на метрото не можа да го разклати. Там са и лъвовете, мълчаливите стражи на моста.

Автор: Росен Тахов

trud.bg