В България качеството на живота се измерва по дължината на опашките. Колкото по-дълги са опашките пред някой магазин, толкова е по качествен животът в населеното място. Има ли опашка – има я и България. Даже веднъж ходих в чужбина. И като видях опашка на едно място разбрах, че има българска общност. Опашката е социалната мрежа на българина. Там той научава новините, дава съвети на правителството, купува си и хляб понякога – еко не забрави защо се е наредил на опашка. Защото българинът се реди не защото иска да си купи нещо. Или са пуснали дефицитни стоки. Не. Опашката за българина е някаква инерция. Той така се реди на опашка за освободители. Видиш ли опашка в Брюксел то е, защото българи ще молят за освобождение. (Тия дни се редят на опашка с молба да се освободи Благо Коцев) Редим се на опашка за помощи, за програми…
Отскоро време започнахме да се редим на опашка за освобождаване на други народи. После ще се наредим на опашка за получаване на сертификат за освободители. Русия има Сан-Стефански сертификат, Самарски сертификат… Германия има Добруджански сертификат, Франция има Ньойски сертификат… А ние лежим в 1300 годишни пеленки и се дерем на опашката. И се радваме, ако някой ни подхвърли телефона си да се забавляваме на опашката… Но сме в социалната мрежа на опашките, все пак. И чакаме на някой освободител да му излезе сертификата, че да ни гушне в прегръдката си.
И ако някой ни попита какво чакаме ние повдигаме рамене и казваме: "Биберон… Биберон чакаме, че ще ви оревем орталъка иначе… " Но бибероните отдавна са свършили… Увиха ги в сертификатите и ги изхвърлиха в кошчето за боклук накрая на опашката…
Христо Стоянов
