Законопроектът за изменение на Семейния кодекс
Да обърнем внимание не толкова на юридическата страна на документа, колкото на изводите
Да вдигнем за миг глави от конфликтите в публичното пространство (папи, нестинари, учителки по руски и пр.) и да обърнем внимание на един „обединен законопроект“, срещу който се възбуди петиция. И да обърнем внимание не толкова на юридическата страна на документа (сякаш има друга!), колкото на изводите, които можем да си направим от него за съдбата на словото. Тоест да си измислим, че той има и филологическа част и да обърнем внимание на нея. Нещо като „ако юристите бяха лингвисти и обратно“. Защото са ни учили, че в диалектиката винаги трябва да има „и обратно“, иначе не е никаква диалектика… Хайде, стига сме се лигавили!
Поканиха ме да подпиша една петиция и аз послушно я подписах, колкото и да съм против масовите изяви. Тя е във връзка със Законопроекта за изменение на Семейния кодекс. Ако не ви се чете целия законопроект, ето ви кратко и олекотено резюме на новите положения:
- Родителската отговорност е само съвместна. Тоест родителите заедно взимат важни решения, например за училище, здраве, вероизповедание и т.н. Вероятно валидират тези съвместно взети решения с някакъв протокол, образец за който ще се предостави в Правилника за прилагане или на друго достъпно място, знае ли човек… Освен това детето прекарва минимум 127 дни годишно с всеки родител (графикът се прави от съда). Родителите се информират взаимно (вероятно по друг образец) за всичко, свързано с децата.
- Отговорността е съвместна, независимо при кого живее детето в дадения момент. Тоест, ако с майка му сме разделени и докато е при нея, то строши с топка прозорец или боядиса котката на зла бабичка – аз също съм виновен.
- При доказана вина на някой от родителите издръжката може да се дължи в двоен размер или пък да не се дължи – според естеството и субекта на вината.
- Въвеждат се мерки в случаите когато единият родител настройва детето против другия. Това е защото в духа на новия закон не могат да му отнемат попечителството.
- В горната връзка се предвижда специално производство с акцент върху бързината.
- Регламентират се пътуванията в чужбина.
- За първи път осуетяването на контакт между дете и родител се квалифицира като емоционално насилие, включено в Закона за защита от домашно насилие (тук леко лъхна на Истанбулска конвенция).
Това е същината на законопроекта за изменение на Семейния кодекс. Какво тревожи инициаторите на петицията? Те казват буквално така:
„След две седмици, в края на месец май, ще бъде гласуван обединеният законопроект за т.нар. „споделено родителство“. В него се предлага разширяване обхвата на Семейния кодекс с „правото на личен и семеен живот“. Понятието „право на личен и семеен живот“ няма легално определение в българското законодателство и е отворено към много различни тълкувания. В правото на „личен живот“ напр. Европейският съд по правата на човека включва и правото на еднополови двойки да узаконят връзката си. Тази промяна ще отвори врата за узаконяване на еднополовите съжителства и родителство от еднополови двойки“.
Дали е така? След като Конституционният съд отхвърли Истанбулската конвенция, мнозина подозират, че за да се угоди на авторите ѝ, ще се търсят начини нейните положения да бъдат тихомълком прокарани в други документи с надеждата да не им се обърне внимание. Което се потвърждава от следващия абзац:
„Това противоречи на Конституцията – която определя брака като съюз между мъж и жена. Те са в разрез и с решенията на Конституционния съд, които подчертават, че родителството е свързано с баща-мъж и майка-жена. Това е троянски кон за редефиниране на брака и родителството. Нека не позволим това да се случи в България!“.
Редефиниране на брака и родителството. Ето това ми светна на мен като филолог. Самата дума „редефиниране“ ми звучи като атентат към думите – „изопачаване“, „извращаване“. Ако волно или неволно промениш значението на думата, можеш да правиш с понятието, което тя означава, всичко. Сещам са за няколко случая на изопачаване на думи. Например „блуд“ е старославянска дума, която значи отклонение. Оттам и „блуждая“, изгубил съм пътя и се щурам около него, движа се хаотично, без посока. Днес „блуд“ вече не е „блуждая“, а „блудствам“ в порнографическия смисъл.
„Прелест“ е било „прелъстяване“, обладаване или изпадане в самомнение до пълна неадекватност. Днес е нещо много хубаво „ах, колко прелестна е Истанбулската конвенция“. Забележете, че в това изречение „прелест“ може да се чете и в двете си значения.
„Суета“ е празнота, безсмислие. Днес е прекалена загриженост да изглеждаме добре и вече е по-скоро нещо хубаво. В старото си значение е останала в думи като „всуе“ – напразно.
„Глупак“ идва от индоевропейското *gleubh и се разклонява на „глух“ и на „глуп“. И в двата случая не е пейоративно, а обозначава комуникационна затрудненост. Обидно за неинтелигентен човек става по-късно. Нещо като „варварин“. Идва от старогръцкото βάρβαρος – звукоподражателна дума за чужденец. От „бъра-бъра“, тоест не му се разбира какво говори. Значение на агресивен примитив добива по-късно. Друга звукоподражателна дума е „пчела“ от „бучело“ – такова, което бучи.
Има още много, но не ни е работа тук и сега да се занимаваме с това. Нека видим обаче какви усилия се полагат да се промени по подобен начин значението на думата „семейство“, за да наречем „семейство“ неща, които по принцип не могат да бъдат семейство.
Понятието „семейство“ има три семантични пласта (скивàхте ли как го казàх!):
1. Биологичен – траен съюз между разнополови биологични единици с цел създаване и отглеждане на потомство;
2. Социален – вид договорни отношения между двама души (разнополови по подразбиране, но при известни уговорки може да не е задължително) с цел оцеляване и проспериране в социума – уреждане на собственост, наследяване и т.н.
3. Трансцедентен – бракът като тайнство, което позволява на разкъсаната човешка природа да се събере в първоначалната си цялост и неосъдно да живее в практики, които иначе биха се считали за грях.
Нека да настояваме в това, че „семейство“ има смисъл, единствено когато са налице и трите значения заедно като три различни гледни точки към едно и също нещо. Ако някоя от тях отпадне, тогава моля да потърсим за новополучено нещо друго име.
По същи начин и с думата „родителство“, която често се среща в процесния законопроект. Родителят е субект, който безспорно участва в отглеждането и възпитанието на потомството, отговаряйки за социалната му пригодност, но преди всичко е субект, който със своята ДНК и хромозоми е участвал в зачеването му, във физическото му създаване. Такова е мнението на науката, която нашият технологичен свят е издигнал едва ли не в култ.
Ако жена, която отглежда детето си с мъж, но го е заченала от друг мъж, то родителите са тя и другият мъж. За първия мъж да се напънем и да намерим друга дума. Всъщност „пастрок“ е чудесно звучаща и обагрена дума, по-хубава от „мащеха“, която значи същото. Ето: има си думи.
Ако двама мъже, намиращи се в състояние на сексуално съжителство, или пък две жени, намиращи се в състояние на сексуално съжителство, намерят начин да осиновят дете, то те могат да го отгледат със сребърна лъжичка в устата, да му дадат блестящо образование, да му купят охолен и безметежен живот, но няма да са му родители. Няма да бъдат и семейство. Ако искате такива хора да придобиват и отглеждат деца, моля, намерете за тях някаква друга дума. Първо да уточним думите, пък после да мислим какви права да дадем на нещата, които назоваваме с тях.
„Семейство“ и „родители“ са специални думи. Някой може да каже, че са святи думи и, разбира се, ще се изхвърли, но няма да е чак толкова далеч от истината. Аз пък се чудя защо хора, които са против семейните ценности, които се подиграват на семейството, които гледат надменно онези, за които семейството значи нещо, защо точно тези хора се борят и напъват с всички сили да наричат извращенията им „семейство“, а тях да наричат „родители“, когато пожелаят да отглеждат деца, които не са раждали. Родителството не е право, а е дар, не е дадено всекиму, а комуто е дадено, трябва да е благодарен.
Затова и подписах онази петиция – защото съм човек на словото, обичам словото и не искам словото да бъде изопачавано, като с добри думи се наричат лоши неща. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Автор: Иван Стамболов-Сула
trud.bg