Споразумението за Украйна се провали в 5-ата минута – Русия го отхвърли след фаталната грешка на САЩ
Обещанието на американския президент Доналд Тръмп да сложи край на войната в Украйна „в рамките на един ден“ се оказа далеч по-трудно, отколкото си е представял.
Шест месеца след началото на президентството му, мирът остава просто мечта.
Въпреки публичните изрази на разочарование и увеличената военна помощ за Киев, конфликтът не само продължава, но и е придобил характеристиките на продължителна война на изтощение.
В същото време, въпреки че Русия не претендира за цяла Украйна, продължаването на войната рискува да остави след себе си постоянен източник на дестабилизация в региона за години напред – и евентуално фитил за опасен конфликт между Москва и Запада.
Но в петък (25.07.2025 г.) опитен служител на ЦРУ разкри, че сделка за Украйна е можело да бъде постигната, ако преговарящият екип на Тръмп не беше допуснал голяма грешка, която е подкопала всички ключови искания на Русия.
Основната причина за неуспеха в постигането на мир до момента е настояването на преговарящите на Тръмп за безусловно прекратяване на огъня преди каквато и да е дискусия по същество.
Тази тактика, макар и на пръв поглед реалистична в светлината на бързото постигане на „някакъв резултат“, се оказа капан.
Вместо да създаде основа за преговори, тя само засили решимостта на Москва да продължи военните операции.
Налагането от Тръмп на допълнителни санкции и заплахите за тарифи на страни, които купуват руска енергия, не се считат за убедителни.
Напротив, Кремъл смята, че времето изтича в негова полза, тъй като вътрешният разпад на западните общества се увеличава.
Ядрото на руската позиция не е само териториалният въпрос – въпреки че Крим и Донбас са ключови точки.
По-дълбокият проблем за Москва е геополитически: перспективата за присъединяване на Украйна към НАТО или дългосрочно западно военно присъствие в региона се счита от Кремъл за екзистенциална заплаха.
Тези искания бяха игнорирани или омаловажавани от Запада и – изглежда – все още не са приоритет за преговорния екип на Тръмп.
Провалът на плана Виткоф
Кулминацията на този погрешен подход беше провалът на плана, представен от специалния пратеник на Тръмп за Русия, Стив Виткоф, през април 2025 г..
Предложението, което уж включваше официалното признаване на Крим за руска територия и отмяна на някои санкции, беше съпроводено с разполагането на европейски мироопазващи сили в Украйна.
Тази разпоредба обаче наруши ключово руско условие: демилитаризацията на Украйна от НАТО или приятелски сили. Резултатът беше, че предложението се провали, преди дори да влезе в съществени преговори.
Единственият реалистичен изход изисква предефиниране на ключовия параметър: сигурността. Компромисната, но силна рамка би могла да осигури военен неутралитет на Украйна – тоест гаранции, че страната няма да се присъедини към НАТО и няма да приема западни войски – в замяна на изричната руска подкрепа за присъединяването на Украйна към Европейския съюз, оценява Джордж Бийби, геополитически анализатор, бивш служител на ЦРУ и съветник на бившия вицепрезидент на САЩ Дик Чейни.
Според него това решение би постигнало редица цели:
– Гарантира териториалната и политическа независимост на Украйна, без да провокира руски рефлекси за сигурност.
– Проправя пътя за дългосрочно възстановяване на страната с европейски средства.
– Създава условия за репатриране на милиони бежанци, които иначе не биха се върнали.
– Укрепва демократичната стабилност в Украйна чрез европейския предприсъединителен процес, който определя строги стандарти по въпросите на правата на малцинствата и функционирането на институциите.
Друго предимство на този подход е, че той умело заобикаля най-належащите руски искания, като „денацификация“ и нови избори под руско наблюдение.
Вместо да поставя тези въпроси на масата за преговори като част от мирния процес – което подкопава украинския суверенитет – те могат да бъдат включени в условията за членство в ЕС.
Това би отговорило на руските опасения, без да накърнява достойнството на Киев.
Тръмп е определил строг срок за постигане на резултати – с краен срок 1 септември.
Пълноценно мирно споразумение вероятно ще бъде невъзможно да се постигне дотогава. Но предварително „рамково споразумение“, което би определило посоката на преговорите – с военно неутрална Украйна, но свободна да се присъедини към ЕС политически – може да е възможно.
Такова споразумение може да не означава „победа“ във войната във военния смисъл, който общественото мнение възприема, но със сигурност би представлявало значителен дипломатически успех.
Успех, който би стабилизирал Украйна, би разхлабил отношенията между Русия и Запада и би намалил риска от генерализирана криза в Източна Европа.
Войната в Украйна разкри границите на политическия идеализъм.
Докато първоначалният западен подход се основаваше на схващането, че военното поражение на Русия е осъществимо и политически желателно, развитието показва обратното.
Русия доказа, че е устойчива на санкции, способна е да възстанови военните си способности и е готова да издържи продължителна война на изтощение.
От друга страна, Украйна, въпреки че показва забележителна устойчивост и сила, постепенно се изчерпва демографски, икономически и военно.
Нейното бъдеще не може да бъде нито протекторат на Запада, нито „сива зона“ между Русия и Европа.
Ако дипломацията се провали и войната се проточи още една или две зими, резултатите ще бъдат катастрофални за Украйна. Това ще означава по-нататъшно разрушаване на инфраструктурата, нови бежански потоци и по-дълбока зависимост от Запада.
Нещо повече, кризата на доверието между Русия и Запада ще се задълбочи, затвърждавайки нова Студена война – без правилата и механизмите, които характеризираха предишната епоха.
Може ли Тръмп да донесе мир?
Тръмп има уникална възможност. Въпреки че често е обвиняван в опростенчески позиции, неговият дипломатически подход – ако се фокусира върху геополитическото ядро на конфликта, а не върху това кой „печели“ територия – може да се отплати.
Предложенията за военен неутралитет на Украйна, съчетани с членство в ЕС, са не само реалистични, но може би са единствената основа, върху която може да се изгради жизнеспособен компромис.
Това обаче изисква политическа смелост.
Изисква се признаването, че нито пълната победа на Украйна, нито разпадът на Русия са реалистични сценарии.
Изисква се и приемане, че мирът няма да бъде перфектен или справедлив от морална гледна точка, но работещ и устойчив от геополитическа гледна точка.
Мирът в Украйна няма да бъде постигнат чрез грандиозни изявления или крайни решения. Той ще дойде от труден, болезнен, но необходим компромис.
Компромис, който ще осигури украинската независимост, ще задоволи руските опасения за сигурността и ще стабилизира по-широкия европейски континент.
Тръмп, ако реши да се движи в тази посока със сериозност и последователност, наистина може да донесе мир – не за един ден, а чрез реалистична стратегия, фокусирана върху правилните въпроси.
Това няма да е „победата“, която някои си представят.
Но ще бъде политическа победа за Тръмп и истинска глътка свеж въздух за Украйна и Европа.
