Днес, когато се решава съдбата на България и народът каза, че не иска да се въвежда еврото, едно мълчание кънти. Това на Румен Радев, който подхвърли гранатата с искане за референдум за еврото и след това по навик се ската и се скри. Вярно, днес е в Ханой по безкрайно важни дела, които явно касаят бъдещето на човечеството поне, но можеше поне едно изявление да направи. Ама изявление йок!
Натрапва се впечатлението, че е направил искането за референдум само заради пиара и заради бъдещата си партия. Признавам, и аз бях заблудена, че ще се опита да направи нещо полезно за България, но много бързо видях истината. Не знам дали заради собствената му същност или заради хората около него, той окончателно загуби образа на обединител и спасител. Сигурна съм, че по едно време много искаше да направи нещо, какво се случи след това не знам, но съм отвратена. Няма по-лошо нещо от страхлив мъж.
Тогава, 2020 година, народът застана зад президента си. Когато той излезе с размахан юмрук и всички се надяваха да поведе народа. Но някой го "посъветва" и той кротко прибра юмрука. А можеше! Толкова много неща можеше да направи. Какво значение имат компромати и закани, ако беше постъпил смело и беше повел хората. Както и да е, това вече е минала история.
Пропастта между Радев и народа става също толкова дълбока, както и с другите политици. Няма по-лошо от разочарованието на народ, който е вярвал на някого.
Мъцни от Ханой, президенте! Чакаме! Не ни разочаровай докрай!
Елена Гунчева-Гривова
