На днешния празничен ден повече от всякога трябва да се замислим накъде вървим. Съединението е извършено от българи, въпреки Великите сили, въпреки и тогава разделението на русофили и русофоби. И дори неодобрението на официалната власт в София. И въпреки това го има като гордост за всеки българин.
Как да застанем днес пред паметника на Съединението в Пловдив, когато разделението е символ на България днес. Разделени сме по всичко. По партии, по пристрастия, по имотност, по град и село, по фили и фоби. Няма двама българи на едно място, които след разговор да не се скарат. Не можем да направим големи протести, защото партийните лидери си мерят…егото, а партийните пристрастия са над националните интереси.
Днес никой не харесва никого. Всеки мрази всекиго. И мрази и държавата си, защото тя не е нашата държава вече. И я губим ден след ден. Защото не можем да направим това, което нашите деди са направили през далечната 1885 година.
Тържествата ще бъдат навсякъде, българите ще се радват на допълнителния почивен ден, за да отидат до Гърция на плаж, Президентът ще прочете патетична реч, която няма да впечатли никого, защото вече не му вярваме, и всичко ще приключи. Паметникът вече е измит с шампоан, точно като нашето съзнание.
Хубаво е от време на време да си спомняме, че сме българи и някога сме били един народ!
Все пак, честит празник на всички българи! И на Пловдив!
Елена Гунчева-Гривова