Тръмп не успя да спре войната в Украйна – нито за 24 часа, нито в рамките на три месеца, както твърдеше. Днес медиите цитират Джей Ди Ванс, който признава, че най-вероятно краят ѝ няма да настъпи скоро. Съединените щати като че ли дават сигнал, че се оттеглят от ролята на активен посредник и призовават Украйна и Русия сами да потърсят път за изход от конфликта.
В този момент всички имаме далеч повече въпроси, отколкото отговори. Не знаем какво реално се обсъжда в така наречените "тихи кабинети", където журналисти нямат достъп. Имаме само косвена информация, върху която градим различни интерпретации – всяка маркирана от собствените ни очаквания и хипотези.
Според една от тях, САЩ просто търсят елегантен начин да се измъкнат от конфликта. В този сценарий позицията на Тръмп би била: „Сключихме стратегическа сделка за редкоземни материали и с това гарантирахме съществуването на Украйна. Оттук нататък се оправяйте сами.“
Друга интерпретация е, че Тръмп, под натиска на определени лобистки кръгове, започва да подкрепя активно Украйна. Ако това е вярно, САЩ ще продължат военната помощ и ще се стремят да засилят икономическия натиск върху Русия – доколкото има какво още да се санкционира.
При този сценарий обаче, реалностите на бойното поле не се променят: Украйна продължава да страда от недостиг на войници и да преследва момчета и мъже по улиците, които да изпрати на фронта. А помним ли думите на германския министър на отбраната Писториус, че "За три месеца Русия произвежда толкова оръжия и боеприпаси, колкото целият Европейски съюз произвежда за една година”? Бодряшки медийни заглавия от типа " С тези темпове Русия ще има нужда от 300 години, за да окупира Украйна“ в грантовите медии са насочени към невежа и зомбирана публика, която рядко си задава ключовия въпрос: „А кой ще стои в окопите?“ Както Залужни написа – това е война на изтощение. Целта на Русия е да изтощи украинската армия до степен, в която тя вече няма да може да оказва ефективна съпротива.
В този контекст, обаче, се пропуска един важен момент: Тръмп не предостави гаранции за сигурност, каквито Зеленски изискваше. Това би могло да означава, че САЩ няма да се намесят пряко във военните действия. А ако САЩ не се намесят, остава под въпрос дали Франция и Великобритания ще вкарат мироопазващи войски в Украйна – визирам тяхната позиция отпреди няколко месеца в стил "Ще влезем в Украйна, ако американците ни пазят".
Какъв е резултатът? Вашингтон си гарантира, че Европа и Русия ще останат в трайно враждебни отношения, а възможността за геополитическо сближаване е практически невъзможна. Така САЩ могат да запазят икономическото си влияние върху Европа и да продължат да използват конфликта като инструмент за натиск върху Русия.
Важно е да не се пренебрегва и идеологическият елемент: администрацията на Тръмп разглежда Европа не само като икономически конкурент, но и като идеологически опонент. Континентът остава бастион на либералния прогресивизъм и символ на глобалисткия ред – модел, който много от американските консерватори активно се стремят да демонтират.
Разбира се, всичко това са само хипотези, а реалността може да се окаже съвсем различна. Скоро ще разберем.
Ирини Зикидис
