Превод на интересна стаия от Хади бин Хур:
–
След като през вечерните часове на 23 юни и ранните сутрешни часове на 24 юни (местно време) американските бази в Катар и Ирак се запознаха отблизо с ракетната програма на Иран, Доналд Тръмп изведнъж изпита непоносимо желание да си осигури Нобелова награда за мир през следващата година. Подстрекаващият към война ястреб Тръмп буквално за една нощ се превърна в нежен гълъб на мира. Макар и с маслинова клонка в човката, американският президент все пак успя да изпрати в Туитър добрата новина за прекратяване на огъня до цялата планета.
Малко след ракетните удари на Иран по американските бази в Ал Удейд в Катар и Айн ал Асад в Ирак Тръмп публикува добрата новина в профила си в социалната мрежа Truth/X:
„ПРЕКРАТЯВАНЕТО НА ОГЪНЯ ВЕЧЕ Е В СИЛА. МОЛЯ, НЕ ГО НАРУШАВАЙТЕ“.
– Доналд Тръмп, президент на Съединените щати
Скоро след туита на своя шеф, републиканецът Бъди Картър побърза да го номинира за най-високото отличие, което всеки истински защитник на мира може да се надява да получи. Но уви, украинският депутат Олександър Мережко, който номинира Тръмп за наградата за мир още през ноември миналата година, реши още същия ден – 24 юни – да оттегли тази номинация, разочарован от липсата на напредък в мирните преговори между Русия и Украйна – едно от най-важните обещания, дадени от настоящия президент на САЩ. Така в един и същи ден Тръмп беше едновременно номиниран и оттеглен за Нобеловата награда за мир и остана заклещен в някакво въображаемо пространство между незаслуженото признание за мир и напълно заслуженото признание за война.
Ако се вярва на съобщенията на Ройтерс, АП и „Ню Йоркър“, инициативата за прекратяване на огъня всъщност е дошла от Тръмп и неговите съветници, а видимо разтрепераният Катар – разтревожен от иранските ракетни удари – е споменат като посредник. Европейският съюз бързо приветства прекратяването на огъня, но също така предупреди за неговата крехкост. Руският външен министър Сергей Лавров потвърди принципната позиция на Москва относно необходимостта от прекратяване на военните действия между Израел и Иран, като същевременно изрази предпазливост относно устойчивостта на прекратяването на огъня. В съобщенията от Кремъл се посочваше готовността на Русия да посредничи в преговорите, макар и с уговорката, че остава несигурно дали тази готовност ще бъде приета.
От песимизма на Кремъл става ясно, че Москва е напълно наясно, че Иран – след внезапното и масирано израелско нападение на 13 юни, което се случи само два дни преди насрочения нов кръг от непреки иранско-американски дипломатически преговори в Маскат, Оман – вече не може да се довери на никакви израелско-американски обещания или гаранции. Готовността на Нетаняху и Тръмп да използват т.нар. дипломатически инициативи – по-точно хитроумно измислени измами – като оръжие във военния си конфликт с Иран е очевидна и неоспорима. През цялото това време Иран със сигурност не поставя под съмнение надеждността на Русия и Оман като посредници. Техеран просто вече не може да си позволи да приема на сериозно каквито и да било положителни сигнали, идващи от Вашингтон и Тел Авив. Това е урок, който Москва вече е научила по трудния начин, много отдавна.
Пекин отправи доста сдържани, внимателно формулирани дипломатически послания, каквито обикновено се използват в такива ситуации: изрази дълбока загриженост и призова двете страни за незабавна деескалация и диалог. Китайските официални лица също така се позоваха на Устава на ООН и ясно осъдиха нарушаването на иранския суверенитет. Като се има предвид, че мълчанието в китайската култура се счита за проява на мъдрост и сдържаност, можем да предположим, че Китай е казал много повече с това, което не е изразил на висок глас по отношение на израелско-американските действия, отколкото с това, което е заявил публично.
От друга страна, анализатори от Близкия изток смятат, че Тръмп използва несигурното прекратяване на огъня като инструмент за оказване на натиск върху Китай и, в по-малка степен, върху Саудитска Арабия. В профила си в „Truth Social/X“ – който, трябва да кажем, е придобил печална световна известност – Тръмп се обърна към китайците с тази цинична и презрителна забележка:
„Сега Китай може да продължи да купува петрол от Иран. Надявам се, че ще купуват много и от САЩ“.
Нима изнудването не е очевидно?
Официалният Техеран се отнася толкова двусмислено към прекратяването на огъня от Тръмп, колкото Израел към ядрения си арсенал. Докато иранският президент Масуд Пазешкян вижда в примирието възможност за защита на иранските интереси, по-консервативните анализатори съвсем основателно разглеждат настоящото прекратяване на огъня като поредната израелско-американска уловка. Нека си припомним, че Израел използва дипломатическите преговори в Оман като димна завеса, за да предприеме изненадваща атака срещу неподготвен Иран. След това самият Тръмп се опита да заблуди и да хване Техеран неподготвен. Той първо обяви, че ще „даде на Иран още един шанс“ и че ще обмисли евентуален военен удар на САЩ по Иран през следващите две седмици. Но в ранните сутрешни часове на 22 юни иранско местно време той нареди изпълнението на предварително добре планирана и старателно подготвена атака срещу Иран – мащабна операция, в която участваха не само стелт бомбардировачите Northrop B-2 Spirit, но и голям брой самолети за зареждане с гориво във въздуха, разузнавателни самолети и дори една подводница.
Чии оценки в Иран са по-точни – на консерваторите или на реформаторите? Наистина ли прекратяването на огъня е в полза на Техеран? Ако вземем предвид факта, че израелско-американската коалиция прави всичко възможно, за да заглуши иранските консерватори, включително систематично ги убива един по един – заедно с техните семейства, съседи и други невинни цивилни граждани, – тогава тези престъпни усилия на Тел Авив и Вашингтон могат да се тълкуват като доказателство за основателността и оправдаността на дълбокото недоверие на консерваторите.
При цялото ми уважение към миролюбивия и благороден ирански президент Пазешкян фактът, че ционистите досега не са се опитали да го убият, може да се приеме като ясен знак, че неговите оценки и анализи не са толкова опасни за израелско-американската коалиция, колкото тези на иранските консерватори. Все пак ще се опитаме да намерим златна среда между тези две на пръв поглед непримирими гледни точки.
Израел, изправен пред ежедневни ирански атаки срещу градовете си, започна да получава все по-опустошителни удари, които започнаха да нанасят сериозни политически щети на Нетаняху. Въпреки повече от съмнителните проучвания на общественото одобрение – несъмнено част от цялостното военно усилие, т.е. военната пропаганда – няма съмнение, че образите на разрушените израелски градове в дългосрочен план ще преследват политическата кариера на Нетаняху, която вече е в своя залез.
Нека да спрем за момент и да се опитаме да се поставим на мястото на обикновените израелци. До 13 юни тази година израелските граждани живееха нормално, ходеха на работа, почиваха си, общуваха си както обикновено, а тъй като е лято, вероятно са били по-отпуснати от обикновено – може би на почивка или просто са прекарвали повече време в кафенетата на открито. Тогава, внезапно и от тяхно име, на 1600 километра от тях, по заповед не на кого да е, а на самия Нетаняху, страната им изби две дузини генерали и ядрени учени на суверенна държава, заедно със стотици невинни цивилни.
В отговор на това военно престъпление последва ужасяващо иранско отмъщение, което никога не трябваше да се случва – израелските градове бяха изравнени със земята, а израелските цивилни граждани бяха принудени да заменят летните тераси на кафенетата с влажни и тъмни убежища. Днес Нетаняху едва ли би могъл да се разхожда по улиците на Тел Авив или други израелски градове с високо вдигната глава, за да разговаря със случайни минувачи – със сигурност не и без няколко пръстена лична охрана около него.
За Нетаняху – безмилостен политик от макиавелистки тип, който и преди е използвал провокациите и безкрайното удължаване на регионалните конфликти като средство за запазване на властта – изображенията на разрушенията в израелските градове, които заливат социалните медии и които вече не могат да бъдат замитани „под килима“, притежават пропаганден потенциал, който просто трябва да бъде използван. Така Израел – държавата, която започна агресивна война срещу Иран – се опита да се представи пред западната общественост като „жертва“. В същото време той изпрати недвусмислено послание на същия този колективен Запад: че е длъжен незабавно да отвори шлюзовете и да насочи щедри потоци от финансова, материална, медицинска и военна помощ към Израел.
Личният анализ на Нетаняху на разходите и ползите от войната, която той започна с неуспешния опит да срази Иран, обаче е съвсем различен. С всяка иранска ракета, изстреляна към Израел, дългосрочните прогнозни параметри на рейтинга на политическото одобрение на Нетаняху бяха директно разрушавани. Нетаняху все още не го знае, но той вече е политически мъртъв. На някакво интуитивно ниво – и като се има предвид, че е високообразован – той трябва да е наясно със съдбата на други военни премиери в различни времена и на различни места. Подобно на случилото се с Чърчил, Нетаняху завинаги ще напомня на израелците за невъобразимите ужаси на войната с Иран – унищожение, което те, заедно с него, ще искат да забравят възможно най-скоро. В този смисъл, парадоксално, за Нетаняху може да се окаже по-добър вариант да продължи войната, която да нанесе управляеми щети на рейтинга му, отколкото да се изправи пред Чърчилските последици от един траен мир: загуба на власт и оттегляне, което може да доведе до множество съдебни процедури срещу него, както в Израел, така и в чужбина.
Същото важи и за Тръмп. Неговият рейтинг на политическо одобрение също пострада от ответните ракетни удари на Иран – не само тези, насочени към американски военни бази, които предизвикаха спешната му и неудържима нужда да настоява за прекратяване на огъня, но и тези, насочени към Израел, на който Тръмп преди това беше обещал абсолютна сигурност. На този етап все още е твърде рано да се прецени как войната на израелско-американската коалиция срещу Иран ще се отрази на политическото бъдеще на Тръмп. Според някои социологически проучвания 56% от американците се противопоставят на ударите на САЩ срещу Иран. Още по-лошо за Тръмп е, че престижни американски водещи медии като „Вашингтон пост“, „Ню Йорк таймс“, Си Ен Ен и „Аксиос“ публикуваха анализи и изтекли разузнавателни оценки, според които успехът на въздушните удари на Тръмп по ирански цели в най-добрия случай е бил много ограничен – ако не и много скъп провал.
Въпреки безспорното индоктриниране на американската общественост с хегемонистични и либерални догми, колективното мислене все още запазва способност за логически разсъждения. Средностатистическият американец, дори и в условията на строга цензура по отношение на военните въпроси, може разумно да стигне до заключението, че Иран е нанесъл много болезнени удари по военните бази на САЩ – и че внезапният стремеж на Тръмп към Нобелова награда за мир всъщност е бил стратегия за контрол на щетите – за доста големи щети.
Все пак, въпреки огромното влияние, което еврейското лоби чрез AIPAC оказва върху Конгреса и върху самия Тръмп, Тръмп – който не може да се кандидатира за трети мандат и ще се пенсионира след приключване на президентския си мандат – няма голям стимул да продължи пряката война с Иран. Той може да бъде подложен на натиск от крилото на военните ястреби в движението MAGA, но в най-близкото му обкръжение се засилва съпротивата срещу тази и всякакви други войни, които САЩ могат да започнат.
Това, което е абсолютно сигурно, е, че САЩ ще използват прекратяването на огъня, за да предоставят огромна военна помощ на Израел, чийто капацитет за противовъздушна отбрана в момента е силно изчерпан и компрометиран. Така че и Израел, и САЩ ще продължат с пълна сила подготовката за подновяване на войната срещу Иран, независимо дали тя включва пряко американско военно участие или не. Няма никакво съмнение, че израелските и американските военни плановици, анализатори и разузнавачи вече разработват нов акт на военна хитрост, с който ще се опитат да надминат кървавия и прословут „успех“ на масираната атака срещу Иран, извършена на 13 юни тази година.
Ислямът е изключително рационална религия, основана на логиката. В Корана Аллах (azwj) често призовава вярващите да използват разума си (*'aql*), да мислят и внимателно да наблюдават света около себе си. Това ни казва много за това как Ислямска република Иран вероятно ще използва настоящото примирие. На първо място – и както вече заключихме – Техеран никога повече няма да намали бдителността си в отношенията с Тел Авив и Вашингтон.
Иран не се доверява на това прекратяване на огъня и разбира, че Израел и Съединените щати ще го използват, за да се подготвят по-добре за продължаване на войната – най-вече чрез укрепване и възстановяване на израелските системи за противовъздушна отбрана. Прагматичният Техеран ще отговори на това, като ускори производството на точно тези ракетни системи, които са се доказали като най-ефективни при пробиването на израелската защита.
В момента противовъздушната отбрана на Иран е в лошо състояние и затова той ще трябва да се заеме с този въпрос бързо и енергично, като придобие значителни средства за противовъздушна отбрана, както местни, така и евентуално руски или китайски, заедно с мобилизиране и бързо обучение на персонала.
Обаче географски Иран е много по-голяма държава от Израел. На пръв поглед това може да не изглежда като особено важен факт, но в геополитически и военен план това е от решаващо значение. Колкото и интензивни, масирани и добре организирани да са израелските въздушни и ракетни удари срещу Иран, цялостното им въздействие се размива, отслабва и поглъща от огромната територия на Иран. За разлика от това, всяка мащабна иранска атака срещу Израел – предвид малкия размер на Израел – нанася дълбоки белези и причинява значителни щети и жертви поради концентрацията на въздействието в относително ограничена зона. Гъстотата на населението на Израел е 445 души на квадратен километър, докато тази на Иран е само 54 души – това говори много.
Когато военните действия бъдат възобновени – а това е само въпрос на време – ключов фактор за цялостното съотношение на силите между Израел и Иран ще бъде взаимодействието между възможностите на възстановената израелска противовъздушна отбрана да прихваща и унищожава ирански ракети и възможностите на попълнените и подсилени ракетни сили на Иран да пробиват ефективно израелската отбрана. Въпреки това, както и преди, Иран ще продължи да изразходва по-старите си и по-малко ефективни ракетни запаси, за да изтощи израелската противовъздушна отбрана, само за да нанесе по-късно болезнени и точни удари с най-модерните си, предимно хиперзвукови ракетни системи.
По подобен начин в последните фази на по-големите си атаки – след като израелската противовъздушна отбрана бъде изтощена и замлъкне – Иран може да извърши масови нападения с дронове, използвайки разрушителни безпилотни летателни апарати, докато първата вълна ще се състои от множество евтини дронове-примамки, предназначени да изтощят израелската отбрана възможно най-ефективно.
Едно от най-лошите неща, които Иран би могъл да направи на Израел, е да въведе пълна случайност в моделите на атаките си: никой никога няма да знае кога ще се случат атаките, какви средства ще бъдат използвани, колко вълни ще има или какви ще бъдат целите им. Подобна променлива тактика почти сигурно би се оказала изключително ефективна и изглежда, че Иран вече е започнал да я прилага в известна степен.
Тенденцията, която трябва да тревожи Израел, е, че с течение на времето Иран все повече ще използва по-бързи и по-съвършени ракети, след като е изчерпал запасите си от по-стари и по-малко ефективни – това е нещо, което екипът на Нетаняху е трябвало да вземе предвид, преди да започне атаката си срещу Иран.
Освен това Иран разполага с цели две седмици, за да тества обстойно всичките си ракети, и вече няма да губи време да произвежда системи, които не са достатъчно ефективни. И накрая, Техеран е имал възможност да проучи много внимателно израелските системи за противовъздушна отбрана и вероятно е открил множество уязвими места, както и начини за електронното им заглушаване.
Няма съмнение, че по време на това измамно прекратяване на огъня Техеран значително ще засили и разшири операциите за сигурност в самия Иран, като се съсредоточи върху разбиването на разузнавателната и оперативната мрежа на Мосад, която беше разкрита в голяма степен през последните две седмици и сега е изправена пред неприятна съдба – особено като се има предвид активното ѝ участие в унищожаването на иранските системи за противовъздушна отбрана и излагането на страната на унищожителни израелски въздушни удари. В конфронтацията си с вътрешните предатели Иран няма да прояви ни най-малка милост.
Иран също така ще започне мащабни превантивни военно-силови операции, включващи значителни сили, срещу сепаратистки милиции и терористични групировки като ултралевите „Народни муджахидини“ на Иран (PMOI/MEK), сепаратистите от „Джундала“ на Белудж, Jaish al-Adl („Армия на справедливостта“), Партията за свободен живот на Кюрдистан (PJAK) и други. И Израел, и САЩ, както и други западни сили, са свързани с тези терористични групировки, поради което и Техеран няма да прояви милост към тях. За всички тези групировки положението ще стане много по-лошо, отколкото е било някога преди.
И накрая, много е вероятно Иран да проведе частична мобилизация и да започне някаква форма на военно производство, като евентуално въведе комендантски час в определени райони.
Тук няма да се спирам на една от най-характерните способности на Иран – способността му да провежда изключително успешни асиметрични военни кампании. Тези тайни операции ще продължат да се провеждат както досега, вероятно с малко по-голяма интензивност. По-вероятно е обаче Техеран да се съсредоточи върху справянето с вътрешните си врагове, производството на най-ефективните си ракети и възстановяването на системите за противовъздушна отбрана, тъй като това са въпроси от изключителна спешност и важност.
Естествено, Иран ще се стреми да консолидира вътрешните си сили, да насърчава и укрепва националното единство и да продължи да укрепва меката си сила. Степента и характерът на предстоящото укрепване на съюза на Иран с Русия и Китай ще зависят от следващите стъпки, предприети от Москва и Пекин, въпреки че повечето от подробностите на тези споразумения почти сигурно ще останат извън полезрението на обществеността.
Доверието е трайно нарушено. Техеран вече не вярва в никакви дипломатически преговори с Тел Авив или Вашингтон – независимо от посредника. Измамното прекратяване на огъня почти сигурно ще бъде често нарушавано и вероятно ще продължи само толкова дълго, колкото е необходимо на Израел да възстанови своята противовъздушна отбрана.
При всеки възможен сценарий войната, движена от непримиримата враждебност между двете страни, ще продължи, докато едната не бъде напълно унищожена. Нито една от страните няма да се предаде.
Цялата отговорност за тези мрачни прогнози – които лесно могат да ни доведат до Трета световна война – се носи от Израел, или по-точно от неговия настоящ министър-председател: ционистки военнопрестъпник и вечен подстрекател към война, който през последните тридесет години ни заблуждава за предполагаемата заплаха, която Иран представлява за регионалната и световната стабилност, докато всъщност самият той е едно от най-големите проклятия, които Близкият изток някога е виждал.