Това, което умът ми предчувства, а сърцето ми го твърди непрекъснато, се случва. Марица носи по течението си стотици ланшни върбови венчета. Всяка година те стават все повече и повече. Пред църквите се вият опашки, хората крачат с върбови венчета на челата си. Все повече млади, все повече деца.
Колкото повече бежбожниците тласкат света към цифровия концлагер, толкова по голяма ще става съпротивата. А тя е в хората, в които е събуден Бог. Защото единственото спасение в тоя посредствен, атеистичен, материален свят е Вярата!
Честит празник, братя и сестри християни!
Недялко Славов