Едно време в римската империя и в САЩ когато е имало робство проблемът не е бил само морален. Робският труд е подбивал жестоко заплати и условия за труд и местните, ако искат да имат работа, трябва да работят на сходни условия като робите. Междувременно, шепата патриции и собственици на плантации са живеели охолно и са трупали богатства, защото е имало 0 нужда да подобряват условията на работещите.
Ефектът е пагубен и върху икономиката на империите, защото при робски труд има 0 нужда за иновации, никаква конкуренция, богатите остават богати и друг няма смисъл да се конкурира с тях.
Тошко Йорданов тази седмица зае ролята на патриций или собственик на плантация, който иска вместо да подобри условията на труда, да си осигури нов, робски труд, който да не взима от неговата заплата. Може би съм малко краен, но ме засегна дълбоко това, което каза.
Защото може да звучи крайно сравнението между безкрайния внос на чужди работници и робството, но принципът е един и същи. Това е и принципът, с който внасят безкрайна бройка нелегални мигранти да работят по евтино и да "плащат пенсии", както мислят германците, например.
Както едно време е имало морален аргумент против робството, днес също трябва да намерим този обществен отпор, който да осъзнае колко гнусен е този манталитет.
Виктор Блъсков