Иван Вазов и Евгения Марс, рисунка от Илия Бешков
Заслепен от любов, хариза на друг подарък от българския народ
Със сребърна лира в ръцете поетът падна на колене пред литературната дама Евгения Марс
Много се изписа около юбилея на Иван Вазов. Аз ще разкажа една по-различна история. Тя свидетелства, че големите таланти също са подвластни на унижението. Заслепен от любов, литературният патриарх хариза на друг подарък от българския народ. Със сребърна лира в ръцете падна на колене пред литературната дама Евгения Марс.
Сребърната лира
Евгения Бончева е родом от Самоков. Завършва девическа гимназия в София. Сключва ранен брак със зъболекаря Михаил Елмазов. Раждат им се две деца. Елмазова е материално осигурена, но духовно ощетена. Търси упование в световната класика и сама хваща перото. Мечтае един ден да бъде властелинка на Парнас. С името Евгения Марс.
"Запознах се с г-н Вазов – документира тя – на неговия двадесет и пет годишен юбилей на 1895 г. Представена му бях от мъжа си, с когото бяха познати още от румелийско време. Тогава за пръв път имах щастието да разменя няколко думи с великия поет."
Двамата стават близки чак след десетилетие, когато Марс готви първата си книга. Девет разказа са събрани под заглавие "Из живота". Според авторката Иван Вазов й гостувал на 24 април 1906 г. Пожелал да му прочете нещо, тя избрала разказа "Тъги на морския бряг". Изтръпнала, че няма да му хареса. Той обаче възкликнал:
"Възхитен съм, Евгения Марс. Колко чувство, колко нежност и топлота! Не би казал човек, че това е излязло изпод перото на млад писател. А стил! Сякаш сте работили двайсет години. Сърадвам ви и желая все така бързо да цъфти вашият талант."
Печатницата на братя Патлови тиражира "Из живота". Иван Вазов реагира с два паралелни отзива за изданието. През октомври 1906 г. в списанията "Българска сбирка" и "Духовна пробуда". Литературният авторитет започва внимателно:
"Една известна несръчност още в техниката, една мила простота и безизкуственост в похвата у млад, новоначинающ автор, неусвоил още присъщите на опитен литератор приеми в творческата работа; никаква маниерност, никакво хитро съчетание на случките с цел за ефектност, голяма пестеливост, почти оскудия от лъскави обрати на речта, от богати фигури, от риторически цветя, които често подкупват читателя, даже при бедността на вътрешното съдържание."
Тук Вазов вече не издържа, изригва в панегирик:
"И при това каква жизненост, каква топлота вее из тия безхитростни творения, които се четат леко и увлекателно! Четеш ги и чувстваш силата на нещо живо, право, искрено, което дъха от тях. Това са късове от живот, уломки от души и сърца, трептящи и живи, силуети на лица сякаш познати. Тия жени и мъже в разказите ти си ги виждал някъде, сблъсквал си се с тях, може би ти си един от тях…"
"Книгата Из живота е една от ония книги, които ще се четат у нас", отсича меродавният съдник и удря финалния акорд: "В нея има душа."
По това време Евгения Марс е на 29, а Иван Вазов на 56 лазарника. Стрелата на Амур е пронизала сърцето на поета. В любовно заслепение Вазов, отлита този свят. Витае във вселената около планетата Марс.
Антон Страшимиров се опитва да го приземи. През декември неговото списание "Наш живот" също излиза с рецензия за книгата. "За нас е несъмнен фалша в тази печална история: авторката непременно има мустаки", категоричен е Страшимиров.
През март 1907 г. Вазов публикува опровержение, в което заявява: "Аз отхвърлям с негодувание тази инсинуация и скърбя, че редакцията на "Наш живот" тъй лекомислено ѝ е дала място в списанието си."
Вазов не е стъкмил злополучната книга. Негов обаче е приносът за сетнешното израстване на Евгения Марс. Народният поет използва мощното си влияние да лансира една посредственост. Пробутва я в периодиката и издателствата. „Хубавото Ви разказче г. Бобчев го прие с удоволствие. То ще влезе в тая книжка на „Бълг. сбирка“, известява поетът дамата на своето сърце.
Евгения Марс като властелинка на литературата
Иван Вазов качва Евгения Марс и на сцената. С ходатайството му в Народния театър са поставени нейните пиеси "Божана" и "Магда". След премиерата на първата през 1912 г. възкръсва споменът, че авторката носи мустаци. Вазов пак е принуден да се оправдава в печата:
"За да не се утвърдява чрез умълчаването ми тая идиотска клюка, считам за дълг високо да протестувам против нея и заявявам категорически, че нямам никаква намеса в казаната пиеса и че нито характерът ми, нито достойнството ми не би ми позволили безсъвестно приписваната ми низкопробна мистификация."
Истината е, че след резила "Из живота" класикът грижливо обработва писанията на Евгения Марс. "В него аз имах един мощен лост, на който се опирах – признава тя. – Без подкрепата му, кой знае дали бих могла да противостоя на неприятностите, на които е изложен у нас всеки служител в храма на изкуството. Аз пишех, за да се хареса на Вазова, и когато чуех неговото мнение, бях сигурна за издържаността на работата си, защото той винаги се отнасяше строго критически към всичките ми творби."
В писмо от 7 октомври 1907 г. Вазов описва пред проф. Иван Шишманов нерадостното състояние на българската литература. Поезията била декадентска, а прозата социалистическа и интернационална. "В това отношение правят приятно изключение едва ли не само разказите на моята ученичка Евгения Марс, чийто свеж талант расте с всякой неин нов труд", декларира той.
Не е за вярване, но Иван Вазов вярва, че тъкмо тя ще го замести като жрица на Парнас. И в миг на несвяст извършва кощунство. Поднася в нозете на Марс сребърната лира, с която българският народ го е дарил на неговия юбилей през 1895 г. Тогава е съдбовната им среща. Ето го изумителният документ, който няма аналог в историята на литературните нрави:
Уважаема и драга Евгения Марс,
Щастлив съм днес да Ви поклоня като сувенир от мене един от най-скъпите ми литературни сувенири – лирата.
Приемете го, драга Евгения Марс, като едно материално и красноречиво свидетелство как високо ценя всичко онова, което е хубаво и благородно у Вас и като нов знак на моята дълбока признателност за Вашите чувства на симпатия и неизменна дружба, с които сте ме почитали до днес и от които, лаская се да вярвам, няма да ме лишите и в бъдеще.
С най-сърдечен поздрав
Ваш предан И. Вазов
София
26 януари 1908
Реликвата Евгения Марс продава след смъртта на Иван Вазов. Натрупала е достатъчно слава, трябват и пари!
Автор: Росен Тахов
trrud.bg