Някога, през 1986 година, в бившата ГДР чух един виц:
Задали задача на един институт за международни отношения да обясни какво представлява Германия?
Институтът веднага отговаря:
-Малка, технически добре развита страна, граничеща с Китай.
Разбирай го дали Германия ще отиде до там или Китай ще дойде насам е без особено значение.
Сега като слушам дебатите по нашите телевизии май е на път да се случи с малка разлика, че и същата Германия може да влезе в тези граници.
Всичко това ще е благодарение на търговската революция в щатите, която Тръмп прави и която се нарича търговска война.
Не съм нито макро- нито микро-икономист за да бистря пазари, мита, проценти инфлация и международни отношения, но е ясно, че Тръмп пое една рухваща икономика на щатите и май ще се принуди да свие всички излишни харчове.
Мълчи се упорито по задлъжнялостта на страната, която беше няколко десетки трилиона до преди година-две.
Интересно дали Федералният им резерв продължава да печата безконтролно долари, както го правеше поне до скоро?
Маркс имаше една теория за парично-стоковото съотношение, която е на път да стане настолна книга на всички ръководители на великите икономически сили.
Апропо, от сегашната ситуация става ясно, че е все по-трудно и ще става още по-трудно да се наречеш "велика" икономическа сила.
Динамиката е доста голяма за да се обявиш за такава.
А къде сме ние с нашите "велики" финансисти като Нушето Петкова и самонатрапилият се пицар Симе Дянков?!
Ние не спазваме никаква теория на възможностите ни, нито пък тази на Маркс за парично-стоковите съотношения.
Упорито вървим към хомота на робската каруца, която ще е единственото наследство, което ще оставим на поколенията си.
Те пък ще ни вадят от гробовете ни и ще ни бесят за това.
Явно не ни помагат нито "бижутата" на Борисов, за производство на фарчета, мигачи и гумени уплътнения за уж големите автомобилни фирми.( Кой знае, колко са големи)?
Те, мамините, оставиха селското стопанство в ръцете на десетина братовчеди в Делиормана, а в останалата част се "сее" с фотоволтаици, които пшеница и домати не пускат.
А тези, които могат да работят имат гъдел по ръцете и не могат да държат мотика, а и да наследници на онова наше поколение, което израсна под лозунга:
"Учи мама, да не работиш".
Изобщо каквото си забъркаме, такова ще сърбаме!
Енчо Иванов