Българската национална телевизия излъчи директно откриването на тринайсетия събор на народното творчество в Копривщица. Този събор го има вече шейсет години и е давал възможност на много хора да се изявят, да се почувстват българи, да попеят заедно, да поиграят, да се порадват на народните си носии.
Гледам откриването и ми се струва рехава работа, уморена работа. От сушата ли е, от жегата ли е, от това ли е, че каквото решат да направят хората, все ги блъскат по главите, че било популизъм, че било национализъм, че не било европейска ценност.
Как може да си отказал на народа си референдум, да си направил така, че цените да полетят към небето, да си му обърнал гръб и да дойдеш във вид на министър-председател и министър на културата и да му дрънкаш врели-некипели за смисъла на народното творчество?
Какви думи за народното творчество, талант и съдба можеш да очакваш от Росен Желязков и от Мариян Бачев?
Росен Желязков по едно време така се увлече в мразения от него популизъм, че говореше как всеки, който изпълнявал народна песен, бил неин автор, съавтор и как я допълвал и обогатявал. Този лингвистичен жонгльор с много специфично и доста хладно чувство за хумор ми изглеждаше нелепо на трибуната, особено когато взе да използва термини, свързани с пошиване на народни носии и с бродиране.
Много е смешно човек като него да ги говори тия работи. Личи си, че изобщо не са му на сърце и че едва издържа тоя събор, нищо че му е патрон.
Министър-председателят Желязков по-скоро беше гилза от гръмнат патрон, отколкото патрон на фестивала.
Мариян Бачев двайсет пъти каза думата „жив“, „живо“, „жива връзка, жива традиция“ – шаблон до шаблон и незнание какво да каже.
Влизането в роли е едно – особено в хумористични роли, а изпълването на високи постове със съдържание, ако не ти идва от сърце и ако не си способен на това, води до недоразумения и хумор. Просто ставаш за смях.
Тъжно откриване. Изглеждаше като отбийномер, нищо, че фестивалът е на шейсет години.
Щях да пропусна думите, които каза министър-председателят относно Валя Балканка и нейната песен „Излел е Дельо хайдутин“. Трябва малко да се поспрем да представяме Дельо хайдутин като космонавт, който е тръгнал да се среща с извънземни в Космоса. Колкото и голяма певица да е Валя Балканска и колкото да е голяма песента за Дельо хайдутин, трябва да намираме мярата. И да харесваме Дельо хайдутин, защото е хайдутин, а не защото някой го е качил в Космоса като послание за извънземните.
По време на цялото откриване имах чувството, че на гостите им е гузно и неудобно от самия факт, че трябва да говорят за народно творчество и шевици, а не за брюкселски дантели и еврокритерии. Смотаняци хора са нашите управници, щото ги е срам от народа си. А от време на време трябва да го търпят и дори да се преструват, че го харесват и се интересуват от него.
Мъжките секретарки и актьорите, известни с ролите си на пернишки бачкатори и шутове, винаги си остават такива. Дори тогава, когато по волята на съдбата слизат от мерцедесите си и се налага да търпят половинчасова копривщенска жега, вместо да си седят вътре на климатик и да се радват на матовите стъкла на служебните си автомобили.
Николай Милчев
