У С М И Р И Т Е Л Н И Р И З И
ПРОБЛЕМИТЕ НИ В ПОЛИТИКАТА СА ПСИХОПАТОЛОГИЧНИ. ВСИЧКИ ЛИДЕРИ, ОСВЕН ЧЕ СА МНОГО ПРОСТИ, СА И ЛУДИ, А НЯКОИ – СЪВСЕМ, ТУ-ТУ-У!
Ето какво мисля още по въпроса:
Психологията на властта привлича специфични типове личности. Тя търси хора с нарцистични, хистрионни и дори психопатни черти. Те имат силна нужда от признание, контрол и възхищение, без да изпитват особена емпатия. В условията на хаос, бедност и отсъствие на морална култура тези хора лесно пробиват.
Интелигентните и етични хора обикновено не влизат в политиката. Те не желаят да лъжат, да манипулират, да прегазват. Политическата реалност често отблъсква хората с морален компас. Затова мястото остава за други — без скрупули, но с амбиция.
Партийните структури са допотопни, посткомунистически и феодални. Най-верните (далеч не най-умните) се издигат. Партиите рядко търсят компетентност — по-скоро търсят само лоялност, казах го някога, гербаджиите ползваха принципа “Един грам лоялност е равен на един килограм интелект”, научиха го в един американски център, на Бари Голдуотър, партиите търсят послушание и готовност за мръсна игра. Иначе санкционират и изключват. Това води до ужасяваща кадрова деградация, виждаме я всички.
Медиите също са виновни, много виновни. У нас всички медии до една са продажни и купени. Системно продават евтини образи на „спасители“, „обединители“, „борци срещу корупцията”, “патриоти”, без реално покритие и критичен анализ. Това размива границите между нормалност и патология.
Неграмотността и обществената простотия са функционално удобни за нашенската сбъркана политическа система. Колкото по-непросветено и просто е населението, толкова по-лесно се манипулира то. Затова не се подкрепя истинско образование, истинска култура, истинско здравеопазване, истински бизнес. Поддържа се невежество, в което посредствените изглеждат като гении.
Политиката у нас е форма на бягство и
Много политици влизат в нея, защото са се провалили навсякъде другаде. Обикновено те не стават за нищо, не са добри лекари, не са добри юристи, не са успешни бизнесмени. Но за свадливи стават депутати или за некадърни тъпи министри. Политиката и позициите в нея компенсират комплексите за малоценност, включително сексуална и интелектуална. Това създава особената неистова компенсаторна арогантност и нахално самочувствие, които всеки ден гледаме.
Психичните отклонения в политиката у нас не се санкционират, а напротив — често се възнаграждават. В здрави общества властта изисква психиатрична и психологическа годност. У нас не е така: най-лудите са на най-отговорните постове. Повтарям: на най-отговорните постове в държавата стоят луди хора. Да не ви ги показвам сега.
Затова интелигентните и чувствителни българи често се чувстват отчаяни и безсилни. Те усещат, че страната им се управлява от побъркани, които в една нормална система биха били под наблюдение, в усмирителни ризи даже, а не във властта.
ЗНАЧИ, САМО С ПРОТЕСТИ НЕ СТАВА.
35 ГОДИНИ ВСЕ ПРОТЕСТИРАМЕ, И НИЩО.
ТРЯБВАТ ЯКИ САНИТАРИ.
ТРЯБВАТ И УСМИРИТЕЛНИ РИЗИ, МНОГО!