Фалшивата стабилност по пътя към еврото: Как България влиза в еврозоната въпреки реалното си състояние?
На 4 юни 2025 г. Европейската централна банка публикува своя Конвергентен доклад за България, в който официално се „отваря вратата“ за влизане на страната в еврозоната от 1 януари 2026 година.
Документът отчита, че България формално покрива Маастрихтските критерии – за инфлация, дефицит, публичен дълг, стабилен обменен курс и съвместимост на законодателството.
Но дали това е реалната картина?
Зад витрината на „готовата държава“
Изводът от самия доклад е парадоксален: България не е готова за еврото, но въпреки това ще бъде приета.
Основни аргументи:
❌Критерият за бюджетен дефицит не е изпълнен
Бюджетното салдо се е влошило с 5,2% от БВП спрямо 2019 г., основно заради нарастващ структурен дефицит.
Комисията отбелязва, че формално не стартира процедура по прекомерен дефицит, но това се дължи само на „висока степен на несигурност“.
Това е временно отлагане, не отсъствие на проблем.
❌ Висок инфлационен натиск
Очертава се дългосрочен положителен инфлационен диференциал спрямо еврозоната.
Налице са признаци на икономическо прегряване и ценова спирала при активи и кредити, особено в сектора на недвижимите имоти.
❌ Слаба институционална среда
Комисията признава сериозни проблеми в управлението, съдебната система и борбата с корупцията.
Институционалната слабост ограничава възможността България да води стабилна и предсказуема икономическа политика.
❌ Финансови рискове
България продължава да фигурира в сивия списък на FATF, което поставя под въпрос финансовата ѝ надеждност.
Необходимите мерки по Плана за действие остават неизпълнени или отлагани.
❌ Изостанал капиталов пазар и висока дългосрочна безработица
Липсва напредък в развитието на капиталовия пазар.
Делът на дългосрочната безработица остава висок – показател за структурни проблеми в икономиката.
И все пак: „Зелена светлина“ за еврото?
Как е възможно България да бъде приета в еврозоната при очевидни икономически несъответствия?
Отговорът е: политика, не икономика.
Докладът на думи признава рисковете, но ги омаловажава с внимателно подбрани формулировки като:
„висока степен на несигурност“
„на този етап не се препоръчва процедура“
„ще се изчакат следващи данни“
Това са вратички за политическо прокарване на решение, което не се базира на реалност, а на стратегическа цел.
Геополитика преди макроикономика
Брюксел, а вероятно и Вашингтон настояват България да бъде приобщена не заради икономическа стабилност, а заради лоялност към геополитическия курс.
Влизането в еврозоната се използва като инструмент за засилване на обвързаността на България с ЕС и НАТО.
Това е особено очевидно в контекста на продължаващото противопоставяне с Русия.
Лобизъм и задкулисие
Български политици, включително Кирил Петков, са водили разговори с Урсула фон дер Лайен.
Давани са обещания за бъдещи реформи, въпреки че настоящите критерии не са изпълнени. Давани са обещания да се намери начин да ни вкарат н еврозоната.
Процесът се бута напред със затворени очи и отворени врати.
Демократичен дефицит
Липсва всякаква форма на пряко участие на гражданите в това решение.
Няма референдум, няма реална политическа дискусия, въпреки протестите, които се организират в цялата страна.
Решението за преминаване към еврото се взема задкулисно, с мълчаливото съгласие на управляващите.
В заключение:
Докладът признава: България не покрива всички критерии.
Но решението е вече взето – политически, не икономически.
🔻 Суверенната воля на народа е пренебрегната.
🔻 Обективните икономически данни са изкривени или манипулирани.
🔻 А последствията – ще ги понесем всички ние.
❗ Ако това не е сигнал за съпротива – кое е?
Време е за будност. Време е за действие. Не със закъснение – сега.
Лилия Божкова
