Председателят Джей Пауъл предупреждава, че новите мита могат да компрометират ценовата стабилност и пълната заетост.
Председателят на Федералния резерв Джей Пауъл изрази сериозна загриженост относно потенциалното въздействие на тарифната политика на администрацията на Доналд Тръмп върху основните цели на централната банка на САЩ – устойчивата инфлация и максималната заетост. В изказване пред Икономическия клуб на Чикаго, Пауъл посочи, че „значителните промени в политиката, особено в областта на международната търговия“, могат да затруднят изпълнението на мандата на Фед.
„Ефектите от тази политика най-вероятно ще ни отдалечат от нашите цели“, подчерта Пауъл. Той отбеляза, че въпреки усилията за балансиране на инфлацията около целевото равнище от 2% и поддържане на силен пазар на труда, ценовата стабилност е фундаментална: „Без стабилни цени не можем да поддържаме трайно благоприятни условия на пазара на труда.“
Според него новите мита, наложени от администрацията, са значително по-мащабни от предварителните очаквания, което предполага, че икономическите им ефекти също могат да бъдат по-дълбоки – включително ускоряване на инфлационния натиск и потенциално забавяне на икономическия растеж.
Финансовите пазари отразиха незабавно тона на предупреждението – индексът S&P 500 се понижи с 2,2% в деня на речта.
В Азия пазарната реакция беше разнопосочна: китайският индекс CSI 300 отбеляза лек спад от 0,2%, докато японският Topix се повиши с 1%. Европейските фючърси също отразиха несигурността, като индексът Stoxx Europe 600 спадна с 0,2%.
Пауъл предупреди, че въвеждането на мита създава риск от конфликти между двата основни мандата на Фед – инфлацията и заетостта. В подобен сценарий, обясни той, институцията ще трябва да прецени до каква степен икономиката се отклонява от целите и в какви времеви рамки може да се очаква възстановяване на баланса.
Няколко високопоставени представители на Федералния резерв, сред които Джон Уилямс (председател на клона в Ню Йорк) и управителят Кристофър Уолър, също посочиха, че повишените мита вероятно ще доведат до нарастване на инфлационните очаквания в краткосрочен план. Докато Уолър прогнозира по-слаб и временен ефект, други членове на Комитета по парична политика (FOMC) предупреждават за възможността инфлационният натиск да се задържи трайно.
Междувременно Доналд Тръмп продължава да настоява за понижаване на лихвените проценти. В публикация в платформата Truth Social той подчерта, че Федералният резерв трябва да действа, „когато митата започнат да намират пътя си към икономиката“.
През февруари индексът на личните потребителски разходи (PCE) – предпочитан инфлационен индикатор на Фед – отчете ръст от 2,5% на годишна база, надвишавайки целта на централната банка. Последните данни и проучвания сред потребители и бизнеси показват нарастващи очаквания за повишение на цените вследствие на тарифната тежест върху вноса.
В отговор на тази несигурност, Федералният резерв е възприел предпазлив подход, като задържа референтния лихвен процент в диапазона 4,25%–4,5% и следи внимателно макроикономическите индикатори, за да оцени реалното въздействие на политиките върху бизнеса и домакинствата.
Източник: Financial Times
Превод и редакция: otupor.com