Хора, отношението в българската здравна система е като храната там. Като чаршафите. Като тоалетните. Като грижата от санитарите.
Унижението отдавна е прието за норма.
Слушах младата жена, която разказва как е родила – докато й викат, че е некадърница и е поредната, отишла неподготвена.
Сетих се, че въпреки разкритията за вързани и бити хора в нелегалния старчески дом, има близки, които искат отново да остават своя роднина там.
Защото му било добре.
Какво ни е?
Кога сме се превърнали в такива садисти.
Колко да е мъката, която да сме изживяли като общество, та да сме се обезчувствили толкова.
От "майчин дом" говореха само мъже.
Всичко било наред.
Нали майката и бебето са живи и здрави.
Да благодариш, че излизаш жив от болница след раждане в 21 век, е цинично.
Чувала съм десетки истории като на младата жена, която разказа своето преживяване по време на раждане и знам, че не е единичен случай.
Съжалявам, че тази история никога няма да провокира протест.
Защото нямаме милост нито към себе си, нито към другите.
Миролюба Бенатова