Две решения на коалиционното правителство и два въпроса към министрите на БСП-ОЛ?
След 1 февруари 2025 г. Столетницата трябва да извади 45 години от своята вековна история
На 1 февруари коалиционното правителство на ГЕРБ-СДС, БСП-Обединена левица и ИТН излезе с декларация, която си заслужава да се прочете в оригинал:
След като министрите на БСП-ОЛ са подписали тази декларация, в която се покланят пред жертвите на комунизма, осъждат Народния съд от 1945 г. и наричат 45-годишното управление на БКП „тирания и комунистически режим“, означава ли това, че БСП зачерква 45 години от своята история и я осъжда?
Тъй като отговорът на въпроса очевидно е положителен, БСП би трябвало да извади 45 години от своята вековна история. И защо това да не стане на предстоящия конгрес?
Извън партийния прочит на датата 1 февруари 1945-а, има една фундаментална корекция към правителствената декларация, която е безспорна от историческа гледна точка:
Въпросната декларация погазва факта, че Народният съд е създаден в съответствие с решения на Антихитлеристката коалиция и с подписите на Чърчил, Сталин и Рузвелт, задължаващи България да проведе такъв съд. В съответствие с тези решения правителството на Отечествения фронт приема „Наредба-закон за съдене от Народен съд на виновниците за въвличането на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея“…
И още един тежък въпрос към левите министри в кабинета „Желязков“: Забравихте ли злодеянията на жандармерията и вината на окървавилите ръцете си в периода 1941-1944 година? Не знаете ли, че името на царския капитан, наредил разстрела на Ястребинчетата, е изписано на стената на жертвите на комунизма пред НДК?
А публичните екзекуции на бойци от антифашистката съпротива, за които царските правителства даваха по 50 000 лева на глава на жандармеристите на ген. Димитров? И тази ли снимка с отрязани партизански глави забравихте?
В същия ден, в който министрите на БСП-ОЛ одобряват антикомунистическата декларация на кабинета, социалният министър Борислав Гуцанов излезе с гневна декларация срещу предложението на ПД-ДБ за допълнение в Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен.
Той обвини ПП – ДБ, че наричали паметниците на партизани и антифашисти, дали живота си в борбата с фашисткия режим „безмислени останки“. И ги пита: „Наистина ли? Искате да зачеркнете животи, история, подвиг на десетки, стотици хиляди, които са принесли в жертва на тази борба себе си? Срам и позор за вас, господа псевдодемократи…“
Това е потресаващо! Това е чудовищно раздвоение на един министър!
Сутринта на 1 февруари социалният министър се подписва под правителствена декларация, осъждаща антифашистката борба, а след обяд реагира с декларация срещу поругаването на антифашизма…
Тук може би трябва да замълча заради чуждия срам. Само се колебая чий позор е по-голям – на псевдодемократите или на псевдолевите?
И друго правителствено решение буди въпроси, на които левите министри трудно ще отговорят:
С това решение на Министерския съвет премиерът Желязков прави две крещящи партийни назначения във Венецианската комисия.
Странно е! Много странно е, че министрите на БСП-Обединена левица не са поискали единият от българските представители във Венецианската комисия да не е от „дясната квота“ в КС.
Атанас Семов, избран в Конституционния съд от квотата на президента Румен Радев, например, би внесъл баланс в иначе ярко политизирания избор на кабинета „Желязков“. Но очевидно левите министри нямат думата в подобни кадрови казуси или не смеят да я отстояват в името на коалиционната култура.
Всъщност тези две назначения илюстрират реалната тежест и истинската роля на коалиционните партньори на ГЕРБ – роля на фикуси.
Коалиционни фикуси.
Велизар Енчев
afera.bg