Абсолютно потресаващо нещо се случи днес в Лондон: стотици хиляди, според някои сведения до 1 милион души се включиха в шествието против миграцията.
Потресаващо е, защото се случва с страната, която взе чудовищни мерки да смаже всякаква местна съпротива срещу целенасочената замяна на населението с хора от Африка и Азия. Страната, която от няколко години насам чупи всички рекорди по арестувани и осъдени за ОНЛАЙН ПУБЛИКАЦИИ срещу миграцията хора. Страната, която настанява масово нелегални мигранти по хотели и прикрива стотицити банди от изнасилвачи. Страната, в която местното население е малцинство в собствената си столица вече 14-та година. Страната, която през последната година активно забраняваше развяването на собствения си национален флаг, този на Св. Георги на Англия.
Въпреки драконовските мерки на властта срещу собственото си население чашата на търпението вече прелива. Започна се от локални бунтове на англичани срещу поредната локална, пакистанка банда от изнасилвачи, прикривана от местната управа. Продължи с абсурдната по нужда акция англичаните тайно и нелегално да развяват и рисуват масово английското знаме по улици и квартали. Днес прерасна в невиждано по мащабите шествие в града, в който това се считаше за вече невъзможно.
Това не са някакви расисти или екстремисти, както вече ги описват масовите медии. Това са мнозинството от местните, коренни англичани, които не желаят да бъдат превърнати в малцинство в собствената си страна. И този факт се доказва от данните, че за първи път от близо 200 години първа политическа сила по социологиите не е нито Лейбъристката, нито Консервативната партия, а анти-миграционната такава на Фараж. Същото е вече и във Франция, Германия, Холандия, Швеция, Италия.
Ако европейският политически елит не се осъзнае навреме и не прекрати моментално, то или той ще бъде пометен от новите партии на избори, или зорлем ще докара европейските общества до неизбежни граждански войни, до които местното, европейско, коренно население е притиснато като единствен останал инструмент за собственото си оцеляване. Аз съм убеден европеец, не изгубих надежда в историческата сила на народите на този континент да се събудят, осъзнаят и защитят своето заслужено място в историята. Вярвам, че това тепърва предстои. Най-тъмно е преди зазоряване.
Кристиан Щкварек
