Когато говорим за агресия между деца със сериозни последствия, истината е, че насилниците не са родени такива – те са продукт. Това са деца, които не са получили навреме грижа, която да ги научи какво да правят, когато ги боли, когато се срамуват или се чувстват отхвърлени.
Това заяви пред БНР Александър Миланов, клиничен социален асистент, бивш дългогодишен програмен директор на Националната пациентска организация, с опит като доброволец в Националната асоциация за приемна грижа, застъпник за различни социални каузи.
Случаят в Лом е впечатляващ, защото става дума за изключителна загуба на контрол – многократни удари и травматичен шок, което е изблик на неовладяна ярост. Този тип поведение е характерен за деца с нарушения в емоционалната регулация и е индикатор за дългосрочна липса на базова сигурност. Във Видин детето агресор е живяло в център за настаняване от семеен тип – в свят без емоционална сигурност. Там детето се научава, че уязвимостта се наказва, направи паралел между два нашумели казуса от последните дни специалистът.
Шокиращо е, че е снимано и разпространено, което показва дефицит на емпатия, но и търсене на видимост и самолегитимация – "признай ме, дори да те нараня", което е дълбоко травматизиран модел на свързване – не през грижа, а през страх. Тези деца не са психично болни, а много травматизирани и социално маргинализирани, изтъкна Миланов.
"Деца, чиито граници между гняв и разрушение са се размили още в ранното им развитие. И ако системата не ги подкрепи сега, а тя сега ще ги накаже, има реален риск това поведение да се хронифицира, да премине в някаква социопатия, в криминално поведение, в рецидивираща агресия."
Нивата на агресия между деца не са се променили през годините. Просто сега са по-видими, защото всяко дете има телефон, коментира той в предаването "Хоризонт до обед".
Няма кой да види раната преди да стане удар, гласи неговата равносметка.
Ако децата растат без модели за справяне, агресията става техният език, категоричен е той.
Резултатът е предвидим – ескалация. Не може да искаме децата да са спокойни, когато светът около нас се разпада, а възрастните поемат отговорност само за себе си, подчерта Александър Миланов.
Медиите са част от виновниците за случващото се и допринасят за това страданието на деца да се превръща в спектакъл. Има ефект на банализиране на агресията, като публика сме в един римски цирк на арената, обобщи той.
bnr.bg
