Българският парламент, този сияен фар на евроатлантическата мисъл, най-сетне удари с юмрук по масата.
Верен на принципа „по-добре късно и шумно, отколкото никога и смислено“, с гордост обяви: Русия е държава, подкрепяща тероризма!
Не сме първи, даже не сме пети или десети. Просто догонваме балтийци, поляци, чехи, словаци. Но поне настигнахме собствената си сянка.
Декларацията идва с три години закъснение, но успяхме да се наредим в клуба на закъснелите ентусиасти.
Видно е, има страни, които го направиха преди нас:
• Литва първа обяви Русия за терористична държава на 10 май 2022 г.
• Латвия го направи на 11 август 2022 г., обявявайки Путин за „спонсор на тероризма“.
• Естония стори същото, на 18 октомври 2022 г., с резолюция, наричаща властта в Кремъл „терористичен режим“.
. После дойдоха Полша (26 октомври 2022), Чехия (16 ноември 2022), Словакия (16 февруари 2023) и Европейският парламент (23 ноември 2022 г.)…
Но има и антисанкционен списък:
• Унгария. Същата Унгария, която е в ЕС, но играе собствена игра, отказа да приеме подобна декларация. Орбан не бърза да участва в масови психози.
• Ирландия, известна с военната си неутралност, не се включи в хора на парламентарните клакьори. Дъблин дава хуманитарна помощ на Киев, но не лепи етикети.
• Сърбия – очаквано! Белград не се преструва и каза на висок глас: близки сме с Русия, не ни занимавайте с брюкселски ритуали. И не им мигна окото. За разлика от София, тресяща се от геополитически тремор всеки път, щом Вашингтон кихне.
• А Германия, Франция, Италия, Испания? Те имат реална външна политика и разумно се задоволиха с обща резолюция на Европейския парламент. Не си губят времето с национални имитации на морална храброст.
Българският парламент прие декларация с нулево значение – нито променяща нещо, нито впечатляваща някого.
След тази декларация Русия вече трепери. А евроатлантическите ни депутати спечелиха „Оскар“ – за чужд сценарий и лоша актьорска игра.“
Ние сме държавата, която първа забравя историята си и последна пише декларации срещу нея.
В тази държава не помнят нито Крим, нито Кримската война. Само помнят на кого трябва да се харесат.
Паметта ни е къса, покорността – дълга.
5 века!
Велизар Енчев