Архитектурната йерархия
Всяка сложна система се стреми към ефективност, а най-ефективната форма за обработка на информация е йерархията. На върха стоят Архитектите на наративи, тези, които синтезират сложни идеи. Под тях са масите, ферментационна среда, в която тези идеи се разпространяват, мутират и умират.
Човечеството е огромен, саморегулиращ се организъм за преработка на смисъл.
Всеки е възел в мрежа, която не разбира, а правото му на „мнение“ е само право да ретранслира импулс, получен отгоре. Той не произвежда сигнал, а е прост проводник. „Лайкът“ не е съгласие, а отчет за успешно поглъщане. Споделянето е несъзнателен акт на размножаване на информационен вирус. Свободата му на избор е илюзия, ограничена до меню, съставено от друг.
Повечето хора и сега не мислят, а препредават. Те са биологични ретранслатори, радиостанции с ръждясали антени, които улавят най-силния сигнал и го излъчват като свой. Наричат това „мнение“, в действителност, това е ментален рефлукс – повръщане на вече сдъвкани идеи. Истинските производители на мисли са аномалия, мутация в системата, те не преразказват, а създават структури от смисъл, които след тях паразитите от по-долните информационни слоеве ще повтарят до пълно износване.
Когато тази йерархия се бетонира, тя ще прилича на безмилостна и ефикасна хранителна верига.
На върха ще бъдат хищниците на смисъла. Хората, които свързват несвързаното, които разсичат мъглата на очевидното, за да формулират идеи, които останалите нямат сетивния капацитет дори да осмислят.
Под тях са тревопасните консуматори. Мнозинството, които смучат смисъл, както листните въшки източват сока на растението. Те не дават нищо обратно, освен празна реплика, споделяне или лайк, тяхното участие е илюзорното. Те са планктонът в океана на информацията, огромна маса, която храни всичко над себе си, но няма собствена посока.
90% от съдържанието в интернет се генерира от под 10% от потребителите, а от тези 10%, едва 1% създават нещо оригинално. Останалото е рециркулация, безкрайна папагалщина, която симулира диалог. Йерархията е факт, но тепърва ще кристализира в нещо по-жестоко, в разпределение на стойността.
Когато се публикува нова концепция, милиони ще я преглътнат без да дъвчат, ще бъдат доволни, че „участват“, без да осъзнаят, че са се превърнали в среда за разпространение.
Съзидателите ще диктуват пулса. Останалите ще бъдат кръвта, която циркулира и носи кислород, но никога не решава накъде да завие тялото.
Цицерон е казал: „Омразата към философията е омраза към разума.“ Днес преводът е по-директен: омразата към съзиданието е омраза към бъдещето. Това обаче няма значение. Йерархията не се интересува от мнения, тя се налага като гравитацията, без дебати и без гласуване.
Ако не създаваш мисли, ти си нечия храна.
Следващият етап ще бъде биологичен. Когато изкуственият интелект започне да доминира върха на веригата, човечеството ще се разцепи окончателно. Тези, които могат да създават идеи рамо до рамо с машината, ще оцелеят като равностойни играчи. Всички останали ще се превърнат в културна тор, ценни само като органика за храна на новите концепции.
Всяка дума и мисъл ще бъде претеглена. Ако не е новаторска и полезна, ще бъде изядена, разложена и преработена.
Иронията е, че в епохата, в която всеки има „глас“, повечето са просто ехо.
А ехото, за разлика от гласа, не оставя следа.
Не търсете изход, тази логика е безпощадна като втория закон на термодинамиката. Ентропията на смисъла се увеличава и само концентрираните източници на енергия могат да въведат временен ред. Всичко останало се разпада в топлинен шум.
В новата икономика на смисъла, ако не си кухнята, си трапезата. Няма да има трети вариант.
Nik Ray
