Либерализмът не е нищо друго от поставяне на излишни, усложнени или нерешими проблеми, които не засягат общността. Но същите тези проблеми захранват машината на обществения разговор, които никога досега не е бил така безсмислен и излишен.
Задайте си консервативния и логичен въпрос – какво ви носи като обществена полза разговор за това, дали да се кърми или да не се кърми в Парламента? Какъв законодателен проблем решава и още повече вие, избирателите каква полза имате от разговора, (не от кърменето)?!
Ако премерите времето, в което депутатите решават своите, партийните, лобистките, олигархичните си проблеми, ще видите, че няма да остане време да се говори за нито един закон, който ни засяга. Воден проблем, войната и армията, еврото, Северния полюс – всичко това ни засяга. Колко ви засяга дали някой иска да кърми? А ако иска да храни бебето си с пюрета? А само една депутатка ли има деца? А мъжете бащи, които могат да искат децата им да са наоколо, защото са самотни бащи? А как ще се чувстват гей-хората в Парламента, които нямат деца? Помислете върху тези проблеми, дайте да ги обсъдим, докато падне тавана!
Либерализма поставя въпроси като верижна реакция, която гърми в лицето ни и ние сякаш не забелязваме, че той е само загуба на време. Нищо друго! Ако иска да кърми, ако иска да ражда – аз съм либерал и нямам против тия неща да стават по банките на Парламента. Но само ако това ускори държавотворенето. Колко закона ще приемете ударно докато кърмите?
А ако някой гледа кокошки, що не ги вземе в Парламента – кокошките имат права. Поне кучета и котки допускайте – няма кой да ги гледа. Или им вземете гледачи на държавна издръжка.
Единодушни сме – депутатите, съдиите, чиновниците нямат никога спешна работа. Всички други професии имат работно време, срокове и спешна работа. Един от начините да се губи време е тъпия либерален въпрос – дали да се кърми. И последващото убеждение, че ако не допуснем кърменето, жената ще е жертва на патриархалността. Ай сиктир, бе!
Мартин Карбовски
lentata.com