Как един предприемач прегази правосъдието, за да разчисти пътя си към безпроблемното строителство в София
През 2018 г. цяла България гледаше втрещено как кметицата на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева беше арестувана показно на „Графа“, пред погледите на минувачи и с белязани банкноти, изложени като в някаква евтина продукция. А в центъра на тази акция – бизнесменът Александър Ваклин.
Случаят бе представен като пример за борба с корупцията. Но истината зад паравана на прокуратурата и медиите, които удобно рецитираха едностранчивия наратив, изглежда съвсем различна.
Александър Ваклин – „сигналист“ или режисьор?
Ваклин подаде сигнал, че му бил поискан подкуп от 250 000 евро, за да бъде придвижен негов строителен проект в „Младост“ – районът, в който Иванчева беше избрана с огромно обществено недоволство срещу презастрояването. Тя публично се противопоставяше на интересите на строителните предприемачи и именно това я направи враг на бизнеси като тези на Ваклин.
По „съвпадение“ Ваклин е един от основните инвеститори с интереси в района. Проектите му срещаха сериозни затруднения при Иванчева, а тя – с неподкупен и независим стил на управление – не допускаше „договорки под масата“.
Затова ли бе нужно да бъде елиминирана?
Натопяването като инструмент на бизнеса
Делото срещу Иванчева се базира предимно на показанията на Ваклин и на засекретени записи, за които така и не стана ясно дали не са били манипулирани. Фактите остават мътни, доказателствата – съмнителни, а методите – познати от миналото: арест с показност, медиен линч, липса на реална защита в съдебната зала.
Не се ли превърна Ваклин в новия символ на модела „обвиняваш, за да си разчистиш пътя“?
След осъждането на Иванчева, проектите му повече не срещат същото съпротивление. Той дори се изявява в медиите като „борец срещу корупцията“ – цинично звучи, когато именно той влиза в ролята на морален коректив, а междувременно общественото съмнение расте.
Иванчева – неудобната кметица в затвора, майката без дете
Днес Десислава Иванчева излежава присъда, която мнозина юристи намират за прекомерна. Тя бе един от малкото гласове, които казаха „не“ на бетона и „не“ на обръчите от фирми, които превръщат София в бетонна джунгла. Сега тя е лишена от свобода, а детето ѝ – от майка. Не е ли това прекалена цена за човек, чиято „вина“ може би се състои само в това, че отказа да мълчи?
Въпросите, които остават
Кой има интерес Иванчева да бъде отстранена?
Защо думата на Ваклин тежи повече от тази на свидетели, които поставят под въпрос цялата процедура?
Защо институциите защитават сигналоподателя така пламенно, при положение че именно той има директен интерес от изхода?
Докато Десислава Иванчева е зад решетките, Ваклин спокойно разширява империята си. Това ли е правосъдието? Това ли е борбата с корупцията?
Историята може и да е приключила за прокуратурата. Но за обществото – тепърва започва.
http://pogled.eu
