За Вашингтон войната на Европа с Русия е стратегически подарък
Украйна вече е получила от ЕС два пъти повече пари, отколкото Унгария за 20 години
Сегашната картина в Европа силно напомня тази след 1945 г. Тогава започва бурно натрупването на военни потенциали, особено на ядрени оръжия. Периодът получава названието Студена война. Само атомните и водородните бомби и ракети биха довели до унищожението на всички влезли в евентуален военен сблъсък. Но след ВСВ започва и яростна борба за мир.
Особено в най-потърпевшата от нея Европа. Неизбежен двупосочен процес, предизвикан от схватката между две накъсани за световно надмощие свърхсили. Така през 60-те години се появява вицът: „Ще се борим за мир, докато камък върху камък не остане“. Сега за мир в Украйна се обявяват от една страна Русия, от друга САЩ, Евросъюза, Великобритания и Киевските власти.
Само на думи са миролюбци. Как да изглежда той и кога да настъпи – два въпроса, по които между всичките има пълно или поне частично разминаване. Всяка си го представя по свой победен начин и го вижда отложен с една, две че и повече години. Часовниците на политиците за войната в отделните столици са нагласени на различно време и отказват да си ги сверят.
Защото мирът за едни би бил победа, за други поражение или поне пропуснати ползи. Войната за Украйна е държавнообразуващ процес, който изисква първо поне горчива победа, а после и дълго време за възстановяване от разрухата. Но това не е възможно по британския за нея модел „до последния украинец“, който вече се изчерпи и донесе само крайно трудно възвратими загуби.
За Зеленски мирът е напълно нежелателен. Засега той е нужен на Лондон и Брюксел като „неуправляемия войн срещу Путин“, но утре като „козела на изкуплението“. Обаче основателно подозират, че може своеволно да се преврне в опасност в три посоки – за Лондон, Вашингтон и ЕС. Като водач на ОПГ, който ще провокира и шантажира за неприемливи за тях отстъпки и услуги.
Дни след като НАТО оттегли дори частично поддържането на войната си с Русия в Украйна, Зеля и компания ще легнат по лице пред Москва с вопли за милост и прошка. И с торба с компромати за видни западни политици и околополитически фактори. Едва ли ще ги оставят да правят разкрития, те си го знаят и затова продължаването на войната на всяка цена за тях е на живот и смърт.
American Thinker: „ Когато бойните действия едва припламнаха, 73% от украинците жадуваха да воюват с Русия до пълна победа, но сега 69% искат бойните действия да свършат колкото може по-скоро. Младежът, свирил на пиано с члена си (има такъв клип в YouTube с актьора Зеленски), все така неугледен се приема и в Белия дом, и на масата за преговори.
И Вашингтон се бори за подобен мир, който е война. В която президентът Тръмп се явява като миротворец, достоен поне за една Нобелова награда. Москва пресметливо го приема за посланик, мълчаливо подминавайки факта, че всъщност САЩ организираха и подготвиха преврата на Киевския майдан и гражданската война в Украйна, довела до руското нахлуване.
Иска сделки човекът – предлагат му се няколко накуп. Строго по Оруел – „войната е мир, невежеството е сила“ престават да са метафори и стават политическа действителност. За влезлия в ролята на миротворец и неучастник във войната Вашингтон евронатовците реално стават прокситата наред с Киев и заградителен отряд зад въоръжените сили на Украйна (ВСУ).
За Вашингтон тази война е стратегически подарък. Позволява на САЩ да поддържат хегемонията си в Европа, да оправдават рекордни военни бюджети. Продължаването на бойните действия изисква ЕС да купува американски оръжия и боеприпаси, щатският ВПК да пълни джобовете на собственици, военни и държавни чиновници, да осигурява хляб с масло за гражданите.
Колкото по-дълго трае войната, толкова по-здраво се затяга трансатлантическата връзка в полза на Вашингтон. Енергийните компании изнасят газ и нефт при завишени цени. Доналд Тръмп печели червени точки. Същевременно Белия дом може да обърне повече внимание на вътрешните си душмани и още по-голямо внимание на главния си противник Китай.
С такъв враг №1 сън няма да те хваща, ако си на отговорен пост във Вашингтон. Министърът на отбраната Пийт Хегсет сподели: „САЩ губят от Китай във всички проведени дотук от Пентагона симулативни военни игри. Бюрокрацията на Пентагона забавя всичко, американските компании не помагат. Хиперзвуковите ракети на Пекин биха могли да унищожат целия американски флот от самолетоносачи само в рамките на 20 минути.“
Мирът за Запада е разновидност на поражението. Евронатовците станаха заложници на собствените си лъжи. В условията на истински мир за европейските граждани ще се разкъса информационният пашкул, в който Брюксел с всички репресивни сили ги държи. В ЕС точката на абсурда е пределно доближенв, изтрезняването обещава да бъде болезнено и опасно.
Европейският модел – гаранции за сигурност от САЩ, евтини суровини и горива от Русия, евтини стоки и достъпен пазар от Китай – след влизането във войната срещу Русия приключи. Западна Европа след поредица антихристиянски операции стана гробище на малки и средни народи. Зомбирани да считат руснаците и източните народи за недочовеци, недостойни за друго, освен да бъдат подчинявани и ограбвани.
На европейските политици украинският конфликт е изгоден по множество причини. Създава образа на общ враг, с който Еврокомисията плаши до смърт страните, за да ги лиши от остатъците на национален суверенитет. Отклонява вниманието от задълбочилите се социални конфликти, свързани с нелегалната имиграция.
Дава поводи за отмяна на "неудобни" резултати от избори (например в Румъния) и за забрана на популярни политически партии в името на националната сигурност. Позволява на страните, които вече са задлъжнели до уши, да заемат още повече пари за отбрана.
„Парадоксът на Ферми“: „Ако една цивилизация е стигнала определено ниво на развитие, тя задължително изобретява нещо такова, което непременно ще излезе от нейния контрол и ще я унищожи.“
Сега, разрушила християнската си същност и докарала ислямисти в градовете си да тормозят ерпоейците, Европа изобретява живот с хляб без масло и към него ерзац-кафе. Както и да се въоръжи с танкове на слънчеви батерии за война с ядрена Русия. И с Китай, и с Америка!
Превръщайки Русия в неизлечим злодей и страшилище, а Украйна в свещен бастион на демокрацията, стигнаха до там, че забравиха истинските проблеми на Европа. Единственото, което има значение, е териториалната цялост на Украйна. Помпаме ВПК, за всичко друго налагаме бюджетни ограничения, вкарваме населението в стархове, истерии и разни налудни състояния.
Украйна вече е получила два пъти повече пари, отколкото Унгария за 20 г. В Полша само 17% са за влизане с полски войски в Украйна, а от младите поляци – 8%.
Ако евронатовците не обвиняват Русия за бедите си, остава да обвинят САЩ. В ЕС се формира и антитръмповска коалиция, която скоро ще може да се превърне в антитръмповски фронт. Същевременно веднага след частичното оттегляне на Вашингтон от евроатлантизма между Англия, Франция и Германия започна противопоставяне по принципа „Първо умри ти, после аз!“.
Засега остро липсва фюрер, но ще се пръкне след като германците обеднеят още по-сериозно. Голямата промяна ще се случи, когато евентуално Германия придобие ядрено оръжие.
Правилният ход на евронатовците е да обещаят гаранции за мир на Русия, а не на Украйна. Запазила православието, Русия обаче мирогледно е враг №1 за евронатовците. Които тъпо са се самонавили, че тя никога няма да използва ядрените си арсенали. Ето и Путин: „Ние като мъченици ще попаднем в рая, а те просто ще пукнат.“
За Кремъл конфликтът в Украйна е възможност да се върне самочувствието на „велика сила“ и да докаже, че все още може да се противопостави на целия Запад. Прави го, без да бърза постига определени резултати. Извлича видими ползи от войната в Украйна и във вътрешнополитически план. Поддържа образа на „обсадена крепост“, консолидира населението около властта.
За какво да бърза с мира, щом войната работи и в нейна полза? Войните се водят за територии и ресурси, тя си пази вторите и придобива първите. Остава и също да говори за мир, който може да е и война.
Автор: Д-р Илия Илиев
trud.bg