Брюксел иска да ни остави мръсни: България — богата на вода, но наказана с чужда "екополитика"
> Отново от Брюксел ни нареждат. Този път — да пестим вода. България — страната на минералните извори, на планинските реки, на Родопските извори и балканските потоци — трябвало да "намали с 10% потреблението на вода". Защо? Защото някъде в Западна Европа били пресъхнали кладенците. Ами, нека си копаят по-дълбоки!
Брюкселските еколози, потънали в статистики, явно никога не са стъпвали в България. Те не са виждали как извори блика́т от всяка планина, как цели села се къпят в минерална вода от чешмата, как половин София стои на геотермални находища. Да нямаш достъп до вода в България не е природен проблем, а плод на некадърно управление и 60% загуби по тръбите — не защото водата я няма, а защото я пилее бюрокрацията.
Но вместо да ни помогнат да си оправим инфраструктурата, от ЕС идва директива: "Ограничавайте потреблението!" А после какво? Да се къпем през ден? Да си мием зъбите с бутилка? Да поливаме градината с капкомер? Чакаме ли наредба за максимален брой душове на седмица?
Европа иска да ни превърне в сух режим, докато западните столици пръскат вода по голф игрища и декоративни фонтани. А тук, в България, ни се казва: "Не пи́йте от собствените си извори!" Какво следва — да ни продават бутилирана "чиста европейска" вода от Франция и Германия, докато минералната от Девин, Вършец и Хисаря се изнася?
"Зелените" заповеди = кафяво бъдеще
Зад уж екологичните препоръки стои поредната икономическа принуда. Защо не се наказват страните, които десетилетия наред източват подпочвени води с индустрии и монокултури? Защо ние, които сме благословени с вода, трябва да се огъваме пред чужда вина? И защо отново никой в България не удря по масата?
Ако бяхме Франция или Германия, отдавна щяхме да обявим нашите води за стратегически национален ресурс и да искаме пари за поддръжка, не забрани. Но у нас — пак ще има поклони, планове, консултации… и накрая – къпане веднъж седмично.
България не трябва да приема чужди ограничения за собствения си природен ресурс. Време е да си върнем правото да се къпем, мием и поливаме, без бюрократи от чужбина да ни казват кога, как и колко.
